B-36 Peacemaker
| Convair B-36 | |
 | |
| Описание | |
|---|---|
| Държава | САЩ |
| Тип | стратегически бомбардировач |
| Конструктор | Ted Hall |
| Производител | Consolidated Vultee (Convair) |
| Произведени бройки | 384 |
| Първи полет | 8 август 1946 |
| Използван от | Военновъздушни сили на Съединените американски щати |
| В експлоатация от | 1949 |
| В експлоатация до | 1959 г. |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 9 |
| Дължина | 49.40 m |
| Размах на крилете | 70.1 m |
| Площ на крилете | 443.3 m² |
| Височина | 14.25 m |
| Тегло (празен) | 77 580 kg |
| Тегло (пълен) | 120 700 kg |
| Двигател | 4× General Electric J47 турбореактивни двигателя 23kN всеки; 6×Pratt & Whitney R-4360-53 „Wasp Major“ радиални двигателя 3800 кс всеки; |
| Макс. скорост | 685 km/h (с включени реактивни двигатели) |
| B-36 Peacemaker в Общомедия | |
Convair B-36 „Peacemaker“ е стратегически бомбардировач на САЩ.
Разработен е от Convair и е опериран от ВВС на САЩ. Той е най-големият серийно произвеждан самолет с бутални двигатели и държи рекорда за най-голям размах на крилата (70 m) за боен самолет (съществуват транспортни самолети с по-голям размах на крилата).
B-36 е първият бомбардировач, способен да достави ядрени оръжия от напълно затворен бомбен отсек.[1] Това е и единственият бомбардировач по това време, който може да носи свръхтежката водородна бомба Мк 17. С дължина на полета от над 9700 км и максимален бомбен товар от 33000 кг, B-36 е първият бомбардировач с междуконтитентален обхват, поставяйки стандарта за по-късните бомбардировачи на ВВС на САЩ, като B-52 Stratofortress, B-1 Lancer и B-2 „Spirit“.[2]
Самолетът е представен на 20 август 1945 г. и извършва първия си полет на 8 август 1946 г.[3]
Модификации (като B-36s) на модела са съоръжавани с ядрени реактивни двигатели.[4]
-
Основния колесник на шестмоторния Convair XB-36 самолет на САЩ -
XB-36 с едноколесни основни стойки
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Weapons of Mass Destruction – Systems – Bombers – B-36 // GlobalSecurity.org. Посетен на 12 December 2016. Ensuing talks between Secretary of War Henry L. Stimson, Assistant Secretary of War Robert P. Patterson, and high-ranking officers of the AAF, led Secretary Stimson to waive customary procurement procedures and to authorize the AAF to order B-36 production without awaiting completion and testing of the two experimental planes then under contract. Therefore, on 19 June, General Arnold directed procurement of 100 B-36s. General Arnold became Commanding General of the AAF in March 1942 and was promoted to four-star general a year later. His order, however, would be cut back or cancelled in the event of excessive production difficulties. The AAF letter of intent for 100 B-36s was signed by Convair on 23 July. The letter of intent of 23 July 1943, supplemented by Letter Contract W33-038 ac-7 on 23 August 1943, gave way 1 year later to a definitive contract. Interestingly, the US government was not liable should a letter of intent be cancelled. This was not so for the more often used letter contract which obligated funds.
- ↑ Convair B-36J Peacemaker // National Museum of the United States Air Force, 28 май 2015. Посетен на 4 януари 2022. (на английски).
- ↑ „Video: Biggest Bomber, 1946/08/15.“ Universal Newsreel, 1946. Посетен на 4 януари 2022. (на английски)
- ↑ B-36 Peacemaker. globalsecurity.org. Посетен на 4 януари 2022. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Convair B-36 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
