Heliomaster constantii

	Heliomaster constantii
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Бързолетоподобни (Apodiformes)
семейство:	Колиброви (Trochilidae)
род:	Ангелски колибрита (Heliomaster)
вид:	H. constantii
	Научно наименование
	Heliomaster constantii Delattre, 1843
	Разпространение
	Heliomaster constantii в Общомедия
	[ редактиране ]

Heliomaster constantii е вид птица от семейство Колиброви (Trochilidae).

Разпространение

Видът е разпространен в Гватемала, Коста Рика, Мексико, Никарагуа, Салвадор, САЩ и Хондурас.^[2]

Източници

↑ Heliomaster constantii (Delattre, 1843). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Heliomaster longirostris // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015.4. International Union for Conservation of Nature, 2015. Посетен на 24 февруари 2016. (на английски)

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Heliomaster constantii (Delattre, 1843). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Heliomaster longirostris // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015.4. International Union for Conservation of Nature, 2015. Посетен на 24 февруари 2016. (на английски)

[1]

[2]