глас
глас (български)
ед.ч. | глас | |
---|---|---|
непълен член | гла·са | |
пълен член | гла·сът | |
мн.ч. | гла·со·ве | |
членувано | гла·со·ве·те | |
бройна форма | гла·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Звук, произвеждан от гласовите органи на човека и животните при говорене, викане, крясък и под., който се характеризира с височина, сила и специфичен за всеки субект тембър. // Интонация, тон, с който се произнася звукът, произвеждан от гласовите органи.
- Човек, който говори или пее.
- Муз. Звукът на гласовите органи на човека като средство и способност за пеене, за вокално изкуство.
- Разг. Мелодия. // Муз. Една от няколко мелодии в музикално произведение или една от няколко партии при хорово пеене.
- Разш. Специфичен мелодичен звук или монотонен шум, произвеждан от музикален инструмент, звънец и под; звук. // Специфичен звук, произвеждан от нещо.
- Прен. Проява, въздействие на някакво вътрешно чувство (обикновено съвест, инстинкт, убеждение и под.). // Прен. Поет. Мисъл, която се появява у някого обикновено като чужда, внушена, изречена от някой друг.
- Прен. Публично изразено мнение, убеждение, желание по повод на някакъв важен за обществото въпрос. // Прен. Зов, призив.
- Влияние, авторитетност на мнението на някого при решаване на определени въпроси.
- Изразеното писмено или чрез условен знак мнение, желание на гражданина при решаване на някакъв държавен или обществен въпрос, като израз на демократично решаване на този въпрос.
- Прeн. Нов. Говоритeл на опрeдeлeна институция, вeдомство, партия и др. (или на тeхния прeдсeдатeл, ръководитeл).
- Прен. Само ед. Книж. Характерен за определен автор начин на писане или за изобразяване на действителността; стил.
- Остар. Звук изобщо.
- Остар. Говорен звук.
- Остар. Думи, реч.
Етимология
старобълг. гласъ < *gol-sъ, от един корен с уелс. galw „покана“, брет. galu, староангл. ceallian, англ. call „викам“, лат. gallus „петел“ от ИЕ *gol-/*gel-. Заета от някой южнославянски език (*glasъ) в осет. хъæлæс „звук, глас“ (със закономерно пълногласие в осет.).
Фразеологични изрази
◊ Решаващ глас. Юрид. Право на участник в някакъв политически или държавен орган или в заседание, конференция, конгрес да се изказва при обсъждане на въпроси и да участва непосредствено във вземане на решения чрез гласуване. ◊ Съвещателен (консултативен) глас. Юрид. Право на участник в орган или в заседание, конференция, конгрес да се изказва по обсъжданите въпроси, без да участва в решаването им чрез гласуване. > Глас <вопиющи> в пустиня. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. > Стара<та> песен <на нов глас>. Разг. Пренебр. Същото нещо без някакви изменения.
Превод
|
|