дете

дете (български)

дете ±

ед.ч.		де·те
	членувано	де·те·то
мн.ч.		де·ца
	членувано	де·ца·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 67

1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството.

Етимология

На старобълг. дѣти (мн. ч. παιδία, νήποι „деца“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Супр., Хил.), дѣтишть παιδίον „дете“ (Зогр., Мар., Син. тр., Супр.)), дѣтѧ „кърмаче“ (Остром.). От *dětę, род. п. *dětętе, производна на слабозасвид. слав. *dětь (сръб.-цслав. дѣть, чеш. диал. děť) < *doitos, от ИЕ *d^heh₁i-tos, от *d^heh₁-i- „кърмя, доя“. Мн. ч. деца в бълг. произлиза от събир. форма *дѣтьца.

Превод

английски: child (en), kid (en) арабски: طفل (ar) арменски: երեխա (hy) африкаанс: kind (af) белоруски: дзіця (be) гръцки: παιδί (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: niño (es), chico (es) италиански: bambino (it) китайски: 孩子 (zh) корейски: 어린이 (ko) латвийски: [[]] латински: hedum (la) литовски: [[]]

немски: Kind (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: copil (ro) руски: ребёнок (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: клинац (sr) тайландски: [[]] турски: çocuk (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: enfant (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: dítě (cs) шведски: [[]] японски: 子供 (ja)

Синоними

• рожба, чедо, син, отроче, младенец, наследник
• младеж, хлапе, хлапак, малък, малолетен
• неопитен, неук, неузрял
• наивен, доверчив
• невинен, непокварен, чист, неопетнен
• потомък, потомство, поколение, деца

Сродни думи

детство, детски, детински, дечко