друг
друг (български)
ед. ч. | м. р. | друг | |
---|---|---|---|
непълен член | дру·гия | ||
пълен член | дру·ги·ят | ||
ж. р. | дру·га | ||
членувано | дру·га·та | ||
ср. р. | дру·го | ||
членувано | дру·го·то | ||
мн. ч. | дру·ги | ||
членувано | дру·ги·те |
Прилагателно име, тип 76
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
ст.-бълг. дроугъ ἀλλήλους, ἄλλος „друг“ (Супр.), φίλος „приятел“ (Клоц., Супр.). Праслав. *drugъ = лит. draugas „спътник, другар“, sudrugti „сприятелявам се“, латв. draugs „приятел“, ст.-прус. draugiwaldūnen вин. п. „сънаследник“, герм. *draugaz (ст.-сканд. draugr (поет.) „мъж“, гот. gadraúhts στρατιώτης „войник“, ст.-в.-нем. trucht „отряд воини, свита“, гот. driugan στρατεύειν „воювам“), герм. *druhtīnaz „господин“ (ст.-сканд. dróttin, ст.-англ. dryhten, ст.-сакс, drohtin, ст.-в.-нем. truhtîn „военачалник, княз“). Срв. и лат. drungus „отряд“ (заета в ср.-гр. δροῦγγος „отряд“), заета от ст.-ирл. drong „тълпа, отряд“. Тези форми произлизат от корен *dhreugh- „боен другар“, чието ограничено разпространение в Северна Европа може да е признак за субстратен произход, с различни независими производни в отделните езици.
Фразеологични изрази
Синоними
- различен, несходен, разнороден, разновиден, разнообразен, сменен, не същият, нееднакъв, инакъв, не този, онакъв, чужд
- следващ, идващ
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
друг (български)
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА в съвременния български. Запазила се е само звателната форма „друже“ (с леко архаична, поетична, фамилиарна или интимна натовареност). Приятел, другар (в зв. падеж съотв. – приятелю, другарю) Животът, друже мой, е вещ ужасна. — Константин Величков
Етимология
вж. горе
Фразеологични изрази
Превод
|
|