кремък
Облик
кремък (български)
ед.ч. | кре·мък | |
---|---|---|
непълен член | кре·мъ·ка | |
пълен член | кре·мъ·кът | |
мн.ч. | кре·мъ·ци | |
членувано | кре·мъ·ци·те | |
бройна форма | кре·мъ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Етимология
старобълг. кремень, род. п. кремене (Сим. сб. 1073 г.), кремыкъ (Григ. Наз. ХІ в.). Праслав. *kremy, род. п. kremene, сродна с латв. krams, krems „кремък“ и вероятно старосакс. scram-sahs „меч“, старосканд. skrama „топор“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|