място
Облик
място (български)
ед.ч. | мяс·то | |
---|---|---|
членувано | мяс·то·то | |
мн.ч. | мес·та | |
членувано | мес·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 57a
- Място: [м.p.] Обозначава местоположение, точка на стоене. Пример: "Вчера бях на едно красиво място" или "Това място е опасно".
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- местност, зона, територия, землище, област, пункт, пространство
- разположение, месторазположение, положение, позиция, ситуация
- местонахождение, местопребивание
- почва, терен, земя
- чин, ранг, служба, пост, длъжност
- работа
- район
- станция
- възможност, повод, причина
- занаят
- разполагане, наставяне
- площ
- задължение, право