Само ед. Химически елемент – ковък и пластичен метал със сребристобял цвят, от който се получават чугун и стомана.
Къс или изделие от този метал.
Разг. Всеки материал, подобен на този метал (не пластмаса и дърво).
Етимология
ст.-бълг. желѣзо σίδηρος „желязо“, σίδηρον „окови“ (Син. пс., Супр., Клоц.). Заедно с лит. geležis, жем. gelžis, латв. dzelzs „желязо“ продължава балто-слав. *gel(e)g^-. Сравнението със старогръц. χαλκός, кипър. καυχός „мед, бронз“, заедно със старогр. κάλχη, χάλκη, χάλχη „лилав, червен“ сочи със сигурност субстратен произход (имената на метали са обикновено не-ИЕ, срв. олово, мед). Думата произлиза от някой източен език (от района на Кавказ или Мала Азия) (Meyer, BSL 24, 138; Meyer-Vaillant 510; Mikkola, Balt. und Slav. 41). Наименованието на желязото в северозападнокавказкия праезик се възстановява като *ʁwǝ-ƛ̥wV „метал“ + „син“ = „желязо“ (черк. гъучІы [ʁwəč̣wə], кабард. ʁwəṣ́, убих. wəc̣wá „желязо“), а на медта като *ʁwa-pʎá „метал“ + „червен“ = „мед“ (черк. гъуаплъэ [ʁwa-pʎá] „мед“). Срв. широкоразпространения кавказки мит за раждането на героя-„Прометей“ от син камък, което метафорично предава леенето на желязо и каляването на стомана (Ardzinba 1985). Формата ḫapalki-/ḫawalki- „желязо“ е засвидетелствана в хатския език (разпространен в Мала Азия), където ḫаw- предава *ʁw-, а -lk- латералното ƛw). Това наименование е заето в хуритски като ḫabalgi, а оттам в старогр. χαλκός/καυχός „мед, бронз“ и в балто-слав. *gel(e)g^- (Starostin 1985). Предположението на Трубачев, ВСЯ, 2, 1957, че праслав. *žel-zo, е сродно със ст.-бълг. желы и старогр. χέλυς „костенурка“, рус. желвак „продутина, тумор“, голова „глава“, пол. głaz „камък“ с общo изходно значение „камък“ е неубедително, защото и праслав. *žely, и старогр. χέλυς са сродни помежду си единствено като заемки от някой субстратен език и нямат нещо общо с *golva „глава“, а пол. форма може да бъде герм. заемка.
