Христо Татарчев
| Христо Татарчев | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Христо Татарчев (1869–1952) е български революционер от ВМОРО.
- Идеята за свободата на Македония се появи у македоно-българския народ по силата на оня неотменим в живота на народите универсален закон за развитие и конкретизация на мисълта и волята като народностно самопознание и историческа реалност. Македоно-българският народ, след като се освободи от духовно-културния гнет, за което той е дал най-светли фигури, като бр[атя] Миладинови, Жинзифов и пр. не можеше да остане вече индеферентен спрямо господствуващите на родната му земя политико-социални условия. Затова идеята за свобода за него бе една насъщна необходимост за проява на неговия дух и воля безпрепятствено в живота. Тая необходимост, именно, го застави да напусне вековната си пасивност и да прибегне до ония методи и действия, които бяха санкционирани от световната история за свобода и от самия живот. Тоя негов блян се обективизира най-сетне в началото на 1893 год. във форма на конспиративна организация – ВМОРО. Солун стана пак не само родно нейно място, а още и център на революционната ѝ дейност.[1].
- Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището "прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би магла по-лесно да се присъедини към България, а в краен случай, ако това не се постигне, ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи... Като се установихме върху целта на нашата организация,в същото време се заловихме да изработим и устасва на организацията. Имахме на ръка един том "Записките" на Захари Стоянов и от тях взехме за образец устава на Българския революционен комитет. Натоварихме Попарсов въз основа на тоя устав да изработи проект на нашия устав...[2]
- Илинденското въстание, на което македонският българин ще празнува тридесетгодишнината, бе всеобщ всенароден блян, под чийто импулс и вяра Македония се готви ред години и даде всички възможни морални и материални жертви за този велик момент. То трябваше да дойде след една дълга годишна революционна дейност... Борбите понесени от македонския български народ преди и през време на въстанието за свободата на Македония, го възмъжиха и разшириха неговия мироглед по разбирането на живота и създадоха една неразривна връзка между него и делото, – актив, който не може да бъде никога заличен. Магическият ефект, въобще, на Илинденското въстание и очарователния му блясък ще се засилва с течене на времето и ще бъде светилник – пьтеводна звезда на македонските борци пред стръмната Голгота в борбата им; динамизъм, – който ще стимулира винаги техния и ще укрепва волята и енергията им за творене на нови легендарни подвизи в освободителната македонска история.[3]
- Изобщо въстанието - 1895 год., озадачи твърде много българското общество. Никой не можеше да си обясни целите, които го предизвикаха. Тоя род на лична политика поставяше в опасност Княжеството, както и Македония. Македонския въпрос беше считан за чисто български национален въпрос, затова неговото ръководство трябваше да се намира в сигурни ръце, за да не се повтарят в бъдеще с него експерименти както тия от 1895 г. Българското общество посрещна с радост Върховния комитет начело с изпитания български патриот генерал-майор Данаил Николаев и в тоя комитет влизаше елитът от свободните българи и македонските българи. Това бе една гаранция за обществото, че целите и средствата на македонските дружества, respect. на Върховния комитет, бяха строго определени, а именно придобиване на автономията на Македония и Одринско, приложена и гарантирана от великите сили, и то да стане главно с мирни средства[4].
- „Без Голгота не щеше да има Спасител - Христос. Съдбата на Македония и на другите поробени земи, населени с българи, е наистина тежка, ала затова са потребни търпение, желязна воля и постоянство в борбата, за да се върви с пламъка на възвишения дух и непоколебимата вяра към свободата на родината ни до победния край.”[5].
- Бележки
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.?
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.54
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.?
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.72
- ↑ „Македонска Трибуна”, 12 април 1934 год.