Стефан Душан
Стефан Урош IV Душан (на сръбски: Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г. По негово време Сърбия достига предела на своето териториално разширение, превръщайки се в най-силната балканска държава.[1] Стефан Душан издава Душановия законник, свидетелство за правното уреждане на обществения живот на Балканите през средните векове. Той е единственият владетел от династията на Неманичите, който не е канонизиран за светец.
| Стефан Душан Стефан Душан | |
| сръбски цар | |
 Стефан Душан от църквата „Св. Архангел Михаил“ на Лесновския манастир | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 декември 1355 г.
|
| Погребан | манастир „Свети Архангели“ край Призрен, днес – в църквата „Свети Марко“ в Белград |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Управление | |
| Период | 8 септември 1331 – 5 декември 1355 |
| Коронация | 8 септември 1331 г. (като крал) 16 април 1346 г. (като цар) |
| Предшественик | Стефан Дечански |
| Наследник | Стефан Урош V |
| Титла | Цар на сърби и гърци |
| Други титли | Крал на Рашка |
| Семейство | |
| Род | Неманичи, Смилецовци, Тертеровци, Палеолози, Ангели, Капетинги, Асеневци, Дандоло |
| Баща | Стефан Дечански |
| Майка | Теодора Смилец |
| Братя/сестри | Симеон Синиша Елена Неманич Шубич Теодора-Евдокия |
| Съпруга | Елена Българска |
| Деца | Стефан Урош V Ирина, омъжена за Алексий Ангел Филантропин с внучка Анна Филантропина неизвестна по име дъщеря, за която няма данни |
| Стефан Душан в Общомедия | |
Произход
Стефан Душан е първороден син на Стефан Дечански и Теодора Смилец, дъщеря на българския цар Смилец. По бащина линия е внук на Анна Българска — дъщеря на българския цар Георги I Тертер и съпруга на Стефан Милутин.
Биография
През детството си бъдещият крал Стефан Душан прекарва седем години в Константинопол (1314–1320 г.), където учи гръцки, запознава се със старогръцката култура и изтънчен столичен живот, вниквайки в същността на Източната Римска империя (Византия). Сам по себе си той е повече войнствен, отколкото дипломатичен – като младеж се отличава с победите над босненския бан Стефан II Котроманич през 1329 г. и видинския цар Михаил III Шишман при Велбъжд през 1330 г. Независимо от воинските му качества и изяви, той остава през целия си живот обладан от и под влияние на византийския универсализъм, закодиран в имперската идея.
По ред причини е в конфликт с баща си (една от които е опасността престолът да бъде наследен от неговия полубрат Симеон Синиша), когото сваля от трона с помощта на пробългарското православно духовенство, коронясвайки се за крал на 8 септември 1331 г. През 1332 г. се жени за Елена Българска, сестра на новия търновски владетел и бивш ловешки деспот Иван Александър, която оказва голямо влияние върху него, раждайки му син – наследилият престола Урош (Стефан Урош V), а също и две дъщери, една от които според някои изследователи се е казвала Ирина. [2]
Управление
През първите години от властването си Душан се бори срещу ромеите (1334 г.), като военните действия срещу тях продължават с малки и големи прекъсвания до смъртта му през 1355 г. На два пъти води война срещу унгарците, в голямата си част защитна. В мир е с Търновското царство, което дори му се притичва на помощ на няколко пъти. Използва гражданската война във Византия между невръстния Йоан V Палеолог и регента Йоан Кантакузин, за да завземе от 1342 г. нататък византийските земи от Стара планина до Кавала (с изключение на Пелопонес и Солун, за офанзива срещу които проблем се оказва липсата на флот).
След тези успехи е провъзгласен за цар в Сяр и е тържествено коронован в Скопие на 16 април (Великден) 1346 г. за „цар и самодържец на сърби и гърци“ от въздигнатия специално за целта в печки патриарх сръбски архиепископ Йоаникий II (българин по произход) с изричното съгласие и благоволение на българския патриарх Симеон и архиепископа на Охрид Никола. Тъй като не подхожда на царството да е без патриаршия, за целта той издейства повишаването на дотогавашната сръбска църква на свети Сава от архиепископия в патриаршия, обдарявайки ктиторски атонските манастири и обявявайки се за владетел на Света гора и всички гръцки архиепископии, подчинени на Константинопол. За тези си деяния е анатемосан от Константинополската патриаршия.
Изправяйки се срещу силното Душаново царство, ромеите търсят помощ от турците, допускайки ги за първи път да стъпят в Европа. Първото сражение между сърбите и турците се провежда през 1345 г. и завършва трагично за първите. През 1348 Стефан Душан превзема Тесалия и Епир. Той вижда в турското присъствие на Балканите опасност и търси начини да го отблъсне, но тези му намерения са прекъснати от маджарите, които през 1350 г. опитват да си върнат Хум (Захълмие).
Грандиозните имперски замисли на Душан (да основе една нова Византийска империя на южните славяни) са осуетени от преждевременната му смърт на 20 декември 1355 г., която вероятно е настъпила вследствие на отравяне. Погребан е в манастира „Свети Архангели“ близо до Призрен. След създаването на Югославия останките му са пренесени в Белград.
Стефан Душан е най-великият владетел от средновековната владетелска династия на Неманичите, но след смъртта му прекалено бързите териториални придобивки са скоро загубени. Гръцките земи под негово владичество вследствие на оформеното си народностно самосъзнание и по-различна култура постоянно са във вражески отношения с централната власт. Сръбските жупани и духовенство също не са във възторг от него и от изявите му. Етническата еклектика на владените от него земи не предполага дълготрайност на завоеванията му. Душан не успява изцяло и систематично да стабилизира своите постижения (макар да предприема стъпки в тази насока – Душанов законник), което е една от причините за разпадане на неговото царство. Краят на Душановото царство настъпва след Чирменската битка и кончината на Стефан Урош.
Душанов законник
Душановият законник е най-важният закон на Душановото царство. Оригиналът му не е запазен, като днес съществуват 20 негови преписа. Някои от тях (загребският, раванишкият и софийският препис) започват с думите: „Законник на пречестният и христолюбивият македонски цар Стефан, владетел сръбски, български, угро-влашки, далматински, арбанашки, и на много други региони и страни“.
Кръстьо Мисирков за Стефан Душан
Българският публицист Кръстьо Мисирков намира Стефан Душан повече за западнобългарски цар, отколкото за рашки (сръбски) [3], имайки предвид провежданата от него политика, а и деянията му, които разкриват неговите пробългарски настроения:
- бракът му със сестрата на Иван Александър, от който се ражда престолонаследникът Стефан Урош;
- прекрасните му отношения с Иван Александър и липсата на каквито и да е конфликти с Българското царство;
- стремежът му към териториално разширение на юг (аналогичен със Самуиловия) — включване в царството на византийски земи в Тесалия, Епир, Етолия и Акарнания (населени и с българи), достигащи до Ахея;
- игнорирането на сръбските земи и доскорошен център на държавата във вътрешната (толериране и уповаване на българското болярство от южните предели на царството, за сметка на старите рашки жупани) и външна (насоченост на юг [към български предели], за сметка на западната, т.е. към естествено сближение и обединение на сръбските земи) имперска политика;
- персоналното му недолюбване от сръбската и гръцка историография (независимо от политическия и културен възход и достижения на православната Душанова империя), изразяващо се в неканонизирането му за светец от Сръбската православна църква (единственото изключение за Неманичите), в съчетание с анатемосването му от Гръцката православна църква с формален повод – заради включване на Света гора към територията на Душановото царство;
- отношението към Стефан Дечански след Велбъждската битка, заради отказа на баща му да приеме предложението на българското болярство за обединение на двете държави под един скиптър (обосноваван и с наследственото право на първия му братовчед – Иван Стефан [→син на Анна Неда, сестра на баща му Стефан Дечански и негова леля←] над търновския престол), като в обратния случай би се позволило, на него престолонаследника на Стефан Дечански, да наложи българската царска корона (което между другото и прави с българска подкрепа в 1346 г.);
| |||||||||||||||||||||
Мисирков характеризира по следния начин Стефан Душан:
| „ | Цар Душан е една твърде интересна личност в българската история, искам да кажа в историята на българския народ и в оная сръбско-българска държава на Немановци. Официално за Византия, Унгария, Венеция, Дубровник, Източното българско царство, той е сръбски отначало крал, а сетне цар! Но фактически той е повече български, сиреч западно-български цар, отколкото сръбски крал. Поне такова е впечатлението от неговата политическа и културна дейност за сръбските му съвременници-властели и особено за духовенството на Пекската патриаршия. Съвременниците му сърби и следующите поколения на сръбската духовна и светска интелигенция са запазили едно явно осъждане на всичката му политическа и културна дейност, която се схваща от тях като измена на националната сръбска кауза за обединение на сръбските земи, за постигане на един империалистически блен от временен характер. Всички правдини и предимства, които получи местната българо-македонска аристокрация от Душановата империя, както и пренасянето на държавния център на етнически българска територия в град Скопие, който е бил след 1018 година резиденция на византийския управител на покорена тогава целокупна България, е увреждало националното чувство на съвременните на Душана патриоти, и е дало подтик след смъртта му те да се отметнат от оная създадена от Душана „сръбска“ империя, в която македонските българи играеха ръководяща роля. | “ |
Символните градове на Душановата държава (просъществувала и след смъртта му – по времето на управление на сина му Стефан Урош), са все центрове, свързани с българската история, а не със сръбската – Призрен (столица), Скопие (коронован за цар) и Сяр (след превземането му прогласява въздигането на държавата в царство). Неколкократно Стефан Душан се именува и поменава и за български владетел на български земи. [5]
Вижте също
Родословие
| Крал Стефан Първовенчани | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Урош I | ||||||||||||||||
| Анна Дандоло | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Милутин | ||||||||||||||||
| Йоан Ангел | ||||||||||||||||
| Елена д'Анжу | ||||||||||||||||
| Матилда дьо Вианден | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Дечански | ||||||||||||||||
| Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян | ||||||||||||||||
| Цар Георги I Тертер | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
| Анна Тертер | ||||||||||||||||
| Деспот Яков Светослав | ||||||||||||||||
| Мария | ||||||||||||||||
| внучка на Иван Асен II | ||||||||||||||||
| Стефан Душан | ||||||||||||||||
| Цар Смилец | ||||||||||||||||
| Теодора Смилец | ||||||||||||||||
| Андроник Дука Комнин Палеолог | ||||||||||||||||
| Севастократор Константин Палеолог | ||||||||||||||||
| Теодора Ангелина Палеологина | ||||||||||||||||
| Смилцена Палеологина | ||||||||||||||||
| Ирина Комнина Ласкарина Вранина | ||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Екатерина Евгениева Анастасова. Етничност, Традиция, Власт: Етюди за прехода, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2006, стр. 49.
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.
- ↑ Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.
- ↑ Мисирков, Кръстьо. Сърбите и Душановата империя, София. вестник Мир, XXV, бр. 5850, 8 март 1919.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. 1915, 1917.
Външни препратки
- Batricevic, Ana, „Legal Transplants and the Code of Serbian Tsar Stephan Dushan: A Comparative Study“ (22 декември 2006). Available at SSRN
- A site made on the occasion of the 650th anniversary of the promulgation of Dushan's Code. Contains the full text of the Code in Serbian, Russian and English[неработеща препратка]
- Портрет на Стефан Душан върху родословното дърво на Неманичите от църквата в манастира „Високи Дечани“ Архив на оригинала от 2011-09-16 в Wayback Machine.
- Историјска библиотека:Стефан Душан
| Стефан Дечански | → | крал на Сърбия (1331 – 1346) |
→ | Стефан Урош |
| … | → | цар на сърби и гърци (1346 – 1355) |
→ | Стефан Урош |
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stefan Dušan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |