Акънджии: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот: Променяне от ka:აკინჯები на ka:აქინჯიები |
мРедакция без резюме |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 8 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Sueleymanname akinci2.png| |
[[Файл:Sueleymanname akinci2.png|мини|180px|Акънджии в битка, миниатюра от 16 в.]] |
||
'''Акънджиите''' ({{lang |
'''Акънджиите''' ({{lang|tr|akıncı}}, мн.ч. ''akıncılar'') в ранната история на [[Османската империя]] са нередовни части от османската армия. Включват се във военните походи, водени от стремежа за плячка. |
||
Макар и зле въоръжени и без военен опит, с числеността си допринасят за нарастване на военната мощ на османската войска. Най-често са използвани за опустошителни набези на някоя област, която султанът се готвел да завладее. |
Макар и зле въоръжени и без военен опит, с числеността си допринасят за нарастване на военната мощ на османската войска. Най-често са използвани за опустошителни набези на някоя област, която султанът се готвел да завладее. |
||
По-късно се превръщат в помощен корпус към турската армия, като просъществуват до края на 16 |
По-късно се превръщат в помощен корпус към турската армия, като просъществуват до края на 16 – началото на 17 век. |
||
Искендер е известен акънджия от времето на султан [[Ахмед I]]. Нередовният войник спасява съпругата на падишаха – [[Кьосем Султан]], от опит за покушение. |
|||
Според някои изследователи, акънджиите оформят нови провинциални елити и влиятелни династии от акънджийски предводители. Членовете на акънджийските семейства притежават и директно администрират значим дял от българските земи през целия период на османското владичество. Влиянието на тези могъщи семейства далеч надхвърля османския период и техни членове намират присъствие в [[Учредителното събрание]] в [[Търново]], а впоследствие са сред официалните лица, назначени от [[Османската империя]] във [[вакъф]]ските комисии в [[Третата българска държава]].<ref>''Григор Бойков, Мария Кипровска,'' Вакъфските села и сгради в България през османския период / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 50</ref> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
[http://ald-bg.narod.ru/materiali/Akandjii.JPG Акънджиите] |
[http://ald-bg.narod.ru/materiali/Akandjii.JPG Акънджиите] |
||
== Източници == |
|||
| ⚫ | |||
<references /> |
|||
{{Акънджийски и газийски фамилии}} |
|||
[[ca:Akindji]] |
|||
[[cs:Akincijové]] |
|||
| ⚫ | |||
[[de:Akıncı]] |
|||
[[en:Akıncı]] |
|||
[[hr:Akindžija]] |
|||
[[hu:Akindzsi]] |
|||
[[it:Akinci]] |
|||
[[ka:აქინჯიები]] |
|||
[[lt:Akindžiai]] |
|||
[[mk:Акинџија]] |
|||
[[pl:Akindżi]] |
|||
[[ro:Achingiu]] |
|||
[[ru:Акынджи]] |
|||
[[sh:Akindžije]] |
|||
[[sk:Akindži]] |
|||
[[sr:Акинџије]] |
|||
[[sv:Akıncı]] |
|||
[[tr:Akıncı]] |
|||
[[uk:Акинджи]] |
|||
Текуща версия към 11:37, 31 март 2024
Акънджиите (на турски: akıncı, мн.ч. akıncılar) в ранната история на Османската империя са нередовни части от османската армия. Включват се във военните походи, водени от стремежа за плячка.
Макар и зле въоръжени и без военен опит, с числеността си допринасят за нарастване на военната мощ на османската войска. Най-често са използвани за опустошителни набези на някоя област, която султанът се готвел да завладее.
По-късно се превръщат в помощен корпус към турската армия, като просъществуват до края на 16 – началото на 17 век.
Искендер е известен акънджия от времето на султан Ахмед I. Нередовният войник спасява съпругата на падишаха – Кьосем Султан, от опит за покушение.
Според някои изследователи, акънджиите оформят нови провинциални елити и влиятелни династии от акънджийски предводители. Членовете на акънджийските семейства притежават и директно администрират значим дял от българските земи през целия период на османското владичество. Влиянието на тези могъщи семейства далеч надхвърля османския период и техни членове намират присъствие в Учредителното събрание в Търново, а впоследствие са сред официалните лица, назначени от Османската империя във вакъфските комисии в Третата българска държава.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Григор Бойков, Мария Кипровска, Вакъфските села и сгради в България през османския период / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 50
| ||||||||||||||||||||||||||
