Акънджии: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 11:37, 31 март 2024

Акънджиите (на турски: akıncı, мн.ч. akıncılar) в ранната история на Османската империя са нередовни части от османската армия. Включват се във военните походи, водени от стремежа за плячка.

Макар и зле въоръжени и без военен опит, с числеността си допринасят за нарастване на военната мощ на османската войска. Най-често са използвани за опустошителни набези на някоя област, която султанът се готвел да завладее.

По-късно се превръщат в помощен корпус към турската армия, като просъществуват до края на 16 – началото на 17 век.

Искендер е известен акънджия от времето на султан Ахмед I. Нередовният войник спасява съпругата на падишаха – Кьосем Султан, от опит за покушение.

Според някои изследователи, акънджиите оформят нови провинциални елити и влиятелни династии от акънджийски предводители. Членовете на акънджийските семейства притежават и директно администрират значим дял от българските земи през целия период на османското владичество. Влиянието на тези могъщи семейства далеч надхвърля османския период и техни членове намират присъствие в Учредителното събрание в Търново, а впоследствие са сред официалните лица, назначени от Османската империя във вакъфските комисии в Третата българска държава.^[1]

Външни препратки

Акънджиите

Източници

↑ Григор Бойков, Мария Кипровска, Вакъфските села и сгради в България през османския период / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 50

[1] Григор Бойков, Мария Кипровска, Вакъфските села и сгради в България през османския период / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 50

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Sueleymanname akinci2.png|мини|180px|Акънджии в битка, миниатюра от 16 в.]]
-'''Акънджиите''' ({{lang-tr|akıncı}}, мн.ч. ''akıncılar'') в ранната история на [[Османската империя]] са нередовни части от османската армия. Включват се във военните походи, водени от стремежа за плячка.
+'''Акънджиите''' ({{lang|tr|akıncı}}, мн.ч. ''akıncılar'') в ранната история на [[Османската империя]] са нередовни части от османската армия. Включват се във военните походи, водени от стремежа за плячка.
 Макар и зле въоръжени и без военен опит, с числеността си допринасят за нарастване на военната мощ на османската войска. Най-често са използвани за опустошителни набези на някоя област, която султанът се готвел да завладее.
@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 По-късно се превръщат в помощен корпус към турската армия, като просъществуват до края на 16 – началото на 17 век.
-Искендер е известен акънджия от времето на султан Ахмед I. Нередовният войник спасява съпругата на падишаха – Кьосем Султан, от опит за покушение.
+Искендер е известен акънджия от времето на султан [[Ахмед I]]. Нередовният войник спасява съпругата на падишаха – [[Кьосем Султан]], от опит за покушение.
+Според някои изследователи, акънджиите оформят нови провинциални елити и влиятелни династии от акънджийски предводители. Членовете на акънджийските семейства притежават и директно администрират значим дял от българските земи през целия период на османското владичество. Влиянието на тези могъщи семейства далеч надхвърля османския период и техни членове намират присъствие в [[Учредителното събрание]] в [[Търново]], а впоследствие са сред официалните лица, назначени от [[Османската империя]] във [[вакъф]]ските комисии в [[Третата българска държава]].<ref>''Григор Бойков, Мария Кипровска,'' Вакъфските села и сгради в България през османския период / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 50</ref>
 == Външни препратки ==
 [http://ald-bg.narod.ru/materiali/Akandjii.JPG Акънджиите]
+== Източници ==
+<references />
 {{Акънджийски и газийски фамилии}}