Направо към съдържанието

The Fame Monster: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\[\[([0-9]{4})\|\1 г\.\]\] +\1 г., -в последствие +впоследствие); козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 40: Ред 40:


Френският фотограф заснема две обложки за албума. В тази на стандартното издание Лейди Гага е с руса перука и черно геометрично яке, чиято яка закрива долната половина на лицето ѝ. На делукс версията певицата е с гъста черна коса, а по лицето ѝ се стича тежка черна очна линия. В началото Гага е в спор с издателите си, които смятат, че втората фотография е твърде готик за комерсиално издаване. Тя успява да ги убеди да я одобрят, като им разказва повече за [[ин-ян]] концепцията си.
Френският фотограф заснема две обложки за албума. В тази на стандартното издание Лейди Гага е с руса перука и черно геометрично яке, чиято яка закрива долната половина на лицето ѝ. На делукс версията певицата е с гъста черна коса, а по лицето ѝ се стича тежка черна очна линия. В началото Гага е в спор с издателите си, които смятат, че втората фотография е твърде готик за комерсиално издаване. Тя успява да ги убеди да я одобрят, като им разказва повече за [[ин-ян]] концепцията си.

== Турне ==
{{Вижте също|The Monster Ball Tour}}


== Списък с песните ==
== Списък с песните ==

Версия от 11:28, 1 септември 2021

The Fame Monster
Албум на Лейди Гага
Записан2009 г.
Издаден18 ноември 2009 г.
Жанрелектропоп
Времетраене84:28
34:09 (EP)
Музикален издателStreamline, KonLive, Cherrytree, Interscope
Хронология на Лейди Гага
The Fame (2008) The Fame Monster
(2009)
Born This Way (2011)
Сингли от The Fame Monster
  1. Bad Romance
    Издаден: 23 октомври 2009 г.
  2. Telephone
    Издаден: 26 януари 2010 г.
  3. Alejandro
    Издаден: 20 април 2010 г.
  4. Dance in the Dark
    Издаден: 26 юли 2010 г.

„The Fame Monster“ (от английски език: „Славата чудовище“) е преиздадена версия на дебютния албум на американската певица Лейди Гага, озаглавен „The Fame“ (2008). Въпреки първоначални планове да е просто делукс версия на първия ѝ студиен албум, впоследствие осемте нови песни са издадени в самостоятелно EP в някои държави. Решението е породено и от убежденията на Гага, че преиздаването би било твърде скъпо и от концептуалните различия между двата проекта, които тя описва като „ин и ян“. Делукс изданието на „The Fame Monster“ е двоен албум, чийто първи диск съдържа осем нови песни, а вторият – целият албум „The Fame“. Супер делукс издание с допълнителни артикули, сред които кичур коса от перука на певицата, е издадено на 15 ноември 2009 г.

Поп албумът съдържа елементи на диско, глем рок, синтпоп музиката на 70-те и 80-те, както и индустриални и готик белези. Проектът, вдъхновен от модния подиум, представя тъмната страна на славата, която текстовете въвеждат чрез метафори за чудовища. Обложката е заснета от фотографа Хеди Слиман и е на готик тематика, която лейбълът първо отхвърля, но впоследствие Гага успява да ги убеди да я издадат.

„The Fame Monster“ получава преобладаващо положителни рецензии от музикалните критици. В някои държави албумът присъства в класациите заедно с „The Fame“ и триумфира на челните позиции. В САЩ продажбите му се смятат отделно и той достига до пето място в Billboard Hot 100. Проектът печели редица награди. Номиниран е в шест категории за наградите „Грами“ през 2011 г. Сред тях е и втората поредна номинация на Гага за „Албум на годината“. Печели три статуетки, сред които „Най-добър албум с поп вокали“.

Пилотният сингъл „Bad Romance“ жъне големи успехи, като е начело в класациите на над 20 държави и достига №2 в САЩ. Следващите сингли „Telephone“ и „Alejandro“ се класират в топ 10 на няколко територии. „Dance in the Dark“ е представен като сингъл в избрани държави, където се представя сравнително добре. Лейди Гага промотира албума на световната обиколка The Monster Ball Tour, която се превръща в най-печелившото турне за дебютиращ хедлайнер в историята.

Предистория и развитие

Гага изпълнява „Monster“ на концерт от The Monster Ball Tour.

През 2008 година Лейди Гага представя дебютния си албум „The Fame“, който е с електропоп, синтпоп звучене и коментира теми като славата, двойствеността между знаменитост и фен база и охолния живот на богатите. След световния му успех се ражда идеята за преиздаване. Гага е противник на решението, тъй като според нея не е от полза за артистите, а е просто „опит те да пробутат нови сингли във вече завършена творба, за да задържат албума на върха“. Първоначално идеята на лейбъла е да включи три нови песни. Към март 2009 г. певицата вече има готова песен със заглавието „Monster“. В новите си произведения тя се стреми към по-тъмна и рязка концепция. За свое творческо вдъхновение посочва привличането си към хорър филмите, „гниенето на знаменитостта и начина, по който славата е чудовище сред обществото“:

Пристрастена съм към смъртта и секса. Много филми на ужасите са обвързани с тези две теми, от които съм обсебена напоследък. Гледам хорър филми и научнофантастични филми от 50-те. Преиздаването е озаглавено „The Fame Monster“ и затова донякъде като булимичка ям и повръщам филми за чудовища и всякакви страшни неща. В последно време забелязвам възраждане на тази концепция за чудовището, за фантазията, но по много реален начин. Ако обърнете внимание, в тези филми винаги има съпоставяне на секса и смъртта.

За разлика от дебютния ѝ албум, този проект е вдъхновен от личните преживявания на Лейди Гага. Музикалната му насоченост е предопределена от световната обиколка, която тя прави с The Fame Ball Tour и срещата ѝ с „няколко чудовища“ по пътя, които са въплъщение на най-големите ѝ страхове. Те са представени чрез няколко метафори за чудовища като „чудовището на страха от секса“, „чудовището на страха от любовта“, „чудовището на страха от алкохола“ и т. н. „Прекарах много нощи в Източна Европа“, разказва певицата. „И албумът е поп експеримент с индустриален готик ритъм, денс мелодии от 90-те, мания към лирическия гений на меланхоличния поп от 80-те и модния подиум“.

Издаване и обложка

Изпълнение на „Alejandro“ от 2010 г.

Лейди Гага потвърждава, че в Северна Америка осемте нови песни ще бъдат представени в самостоятелно EP издание. Според нея, „The Fame Monster“ трябва да бъде разглеждан като нейн втори студиен албум, тъй като не би „добавила или извадила нищо. Това е една концептуално и музикално завършена творба, която може да стои на собствените си два крака“. На 23 ноември 2009 г. са издадени и двете версии на проекта. Делукс изданието е двоен албум, чийто първи диск съдържа осемте нови песни, а вторият – целият албум „The Fame“. Три седмици по-късно в продажба е пуснато и лимитирано супер делукс издание, което включва кичур от перука на Гага. По план от Interscope Records са възнамерявали да издадат само двойния албум, но певицата не е съгласна. Нейният аргумент бил това, че феновете, които вече притежават дебютния ѝ албум, трябва да имат възможността да закупят само новите песни. На 3 май 2010 г. в представено лимитирано USB флаш издание, което съдържа нецензурирани версии на песните, девет ремикса, осем клипа, дигитална книжка, обложките на синглите и фото галерия.

Френският фотограф заснема две обложки за албума. В тази на стандартното издание Лейди Гага е с руса перука и черно геометрично яке, чиято яка закрива долната половина на лицето ѝ. На делукс версията певицата е с гъста черна коса, а по лицето ѝ се стича тежка черна очна линия. В началото Гага е в спор с издателите си, които смятат, че втората фотография е твърде готик за комерсиално издаване. Тя успява да ги убеди да я одобрят, като им разказва повече за ин-ян концепцията си.

Турне

Списък с песните

The Fame Monster – стандартно издание
Име Време
1. Bad Romance 4:54
2. Alejandro 4:34
3. Monster 4:10
4. Speechless 4:31
5. Dance in the Dark 4:49
6. Telephone Бионсе) 3:41
7. So Happy I Could Die 3:55
8. Teeth 3:41
34:09
The Fame Monster – бонус песен в iTunes
Име Време
9. Bad Romance (Starsmith Remix) 4:56
39:05
The Fame Monster – USB издание (бонус песни)
Име Време
10. Telephone (Passion Pit Remix) 5:13
11. Paparazzi (Demolition Crew Remix) 3:54
12. Just Dance (Deewaan Remix) 4:17
13. LoveGame (Robots to Mars Remix) 3:14
14. Eh, Eh (Nothing Else I Can Say) (Frankmusik Remix) 3:48
15. Poker Face (Piano & Voice Version) (Live at The Cherrytree House) 3:38
16. Bad Romance (Grum Remix) 4:51
17. Telephone (Alphabeat Remix) 5:13
73:19
The Fame / The Fame Monster – делукс издание (диск 2)
Име Време
1. Just Dance (с Колби О'Донис) 4:02
2. LoveGame 3:36
3. Paparazzi 3:28
4. Poker Face 3:57
5. Eh, Eh (Nothing Else I Can Say) 2:55
6. Beautiful, Dirty, Rich 2:52
7. The Fame 3:42
8. Money Honey 2:50
9. Starstruck (със Спейс Каубой и Фло Райда) 3:37
10. Boys Boys Boys 3:20
11. Paper Gangsta 4:23
12. Brown Eyes 4:03
13. I Like It Rough 3:22
14. Summerboy 4:13
50:20
The Fame / The Fame Monster – международно делукс издание (диск 2)
Име Време
5. I Like It Rough 3:24
6. Eh, Eh (Nothing Else I Can Say) 2:57
7. Starstruck (със Спейс Каубой и Фло Райда) 3:39
8. Beautiful, Dirty, Rich 2:53
9. The Fame 3:43
10. Money Honey 2:52
11. Boys Boys Boys 3:22
12. Paper Gangsta 4:25
13. Brown Eyes 4:05
14. Summerboy 4:14
15. Disco Heaven 3:41
16. Retro Dance Freak 3:23
57:42
The Fame / The Fame Monster – британско делукс издание (диск 2) (бонус песен)
Име Време
16. Again Again 3:05
57:24
The Fame / The Fame Monster – японско лимитирано издание (диск 2) (бонус песен)
Име Време
17. Retro Dance Freak 3:23
60:47
The Fame Monster – японско издание (бонус DVD)
Име Време
1. Bad Romance (официално видео) 5:15
2. Bad Romance (зад кадър) 3:42

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Fame Monster в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​