Синтпоп
| Синтпоп | |
 | |
| Стилистични корени | електронна музика, диско, ню уейв, краутрок, поп, пост-пънк, глам рок |
|---|---|
| Културни корени | 1977 – 1980 г. във Великобритания и Япония |
| Типични инструменти | синтезатор, дръм машина, секвенсер |
| Популяризиране | 1980-те години |
| Производни форми | хаус, електрохаус, електропоп, Hi-NRG, фючърпоп |
| Синтпоп в Общомедия | |
Синтпоп (на английски: synthpop, известен също като технопоп[1]) е жанр на популярната музика, в който синтезаторът е доминиращ музикален инструмент. Стилът се появява в края на 1970-те години и води началото си от използването на синтезатори в прогресивния рок, електронното рок звучене в дискотеките и по-специално т.нар. „краутрок“ на банди като Kraftwerk.[2] Той е превърнат в отделен жанр в Япония и Обединеното кралство в пост-пънк ерата, като част от нюуейвското движение от края на 1970-те до средата на 1980-те години.
Ранните пионери на синтпопа включват японската група Yellow Magic Orchestra и британските банди Ultravox и The Human League, като последните до голяма степен използват монофонични синтезатори за създаване на музика с един прост и неукрасен звук. След пробива на Гари Нюман в UK Singles Chart, голям брой изпълнители започват да се наслаждават на успеха на синтезирания звук от началото на 1980 г., включително групата Depeche Mode в Обединеното кралство, докато в Япония успехът на Yellow Magic Orchestra открива пътя за технопопа за групи като P-Model, Plastics и Hikashu. Развитието на евтини полифонични мелодии, определението на стандарта MIDI и използването на по-силен ритъм довежда до по-комерсиален и по-достъпен звук за синтпопа. Преминаването му от твърда музика до по-романтично звучене и възходът на MTV довеждат до успех за голям брой британски синтпоп изпълнители, включително и Duran Duran и Spandau Ballet в Съединените щати.
В края на 1980-те години, дуети като Erasure и Pet Shop Boys възприемат стил, който се оказва доста успешен в САЩ, но към края на десетилетието синтпоп групи като A-ha и Alphaville започват да клонят повече към хаус и техно звучене. През първото десетилетие на 21 век синтпопът се радва на възраждане покрай комерсиалния успех на изпълнители като Лейди Гага, Риана, La Roux, M83, Аул Сити и други.
Жанрът получава критики, поради предполагаема липса на емоция и музикалност.[3] Изтъкнати изпълнители са се изказвали срещу критиците, вярващи, че синтезаторите сами съчиняват и свирят песните.[4] Синтпоп музиката е създала място на синтезатора като важен елемент в попа и рока, като пряко повлиява на жанрове като хауса и техното и косвено въздейства на много други жанрове.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stereo Review. Т. 48. 1983. с. 89.
- ↑ R. Unterberger. Progressive rock // All Music Guide to Rock: the Definitive Guide to Rock, Pop, and Soul. Milwaukee, WI: Backbeat Books, 2004. ISBN 978-0-87930-653-3. с. 1330 – 1.
- ↑ M. Ribowsky. Signed, Sealed, and Delivered: The Soulful Journey of Stevie Wonder. 2010. ISBN 978-0-470-48150-9. с. 245.
- ↑ "Synth Britannia (Part Two: Construction Time Again)". Britannia. BBC Four. British Broadcasting Corporation. 16 октомври 2009. 26 minutes in.