Чаталджа (дем Драма)
Тази статия е за селото в Гърция. За града в Турция вижте Чаталджа.
| Чаталджа Χωριστή | |
| — село — | |
  Чаталджа  Чаталджа  Чаталджа | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Драмско поле |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 2660 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 661 00 |
| Телефонен код | 2521 |
Чаталджа (на гръцки: Χωριστή, Хористи, до 1927 година Τσατάλτζα, Цаталдза[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 120 m надморска височина[2] в Драмското поле, югоизточно от град Драма.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името произтича от турското çatal.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Чаталджа е село в Драмска кааза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чаталджа (Tchataldja) живеят 2100 гърци.[4]
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Чаталджи има 350 гръцки къщи и 50 турски.[5] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 1750 жители гърци християни и 300 турци.[5][6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Чаталджа (Tchataldja) се състои от 1800 гърци и в селото действат едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с трима учители и 180 ученици.[7]
Църквата „Въведение Богородично“ е построена в 1906 година.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Чаталджа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война от 1913 година селото остава в пределите на Гърция. В 1927 година името му е преведено на Хористи. Мюсюлманското му население е изселено в Турция по силата на Лозанския договор в 1923 година и на негово място са настанени 272 гръцки бежански семейства с 1090 души.[2] В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 272 бежански семейства и 1080 жители общо.[10]
Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски култури, а се занимава частично и с краварство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име[11] | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Узун гьол[12] | Ούζούν Γκιόλ | Макрирема | Μακρύρεμα | река на Ю от Чаталджа[12] |
| Орта бара[12] | Όρτά Παρά | Капнохорафа | Καπνοχώραφα | възвишение на ЮЗ от Чаталджа[12] |
| Ени гьол[12] | Γενή Γκιόλ | Кенурия Дексамени | Καινούργια Δεξαμενή | местност на ЮЗ от Чаталджа[12] |
| Драмаюлу[12] | Δραμαϊλοϋ | Одос Драмас | οδός Δράμας | възвишение на СЗ от Чаталджа (162,1 m)[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 2884[2] | 2201[2] | 3200[2] | 3184[2] | 2633[2] | 2652[2] | 2111[2] | 2104[2] | 2364[2] | 2625 | 2725 | 2512 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Чаталджа
Ахилеас Запранис (р. 1965), гръцки учен
Георги Христов (Гьоре Христов), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, Нестроева рота на 5 одринска дружина[13]- Георгиос Доду (Γεώργιος Δώδου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, четник на Константинос Даис (Царас) през 1907-1908 година[14]
- Мито Михайлов, македоно-одрински опълченец, четата на Симеон Георгиев[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 217.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ а б Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
- ↑ Χωριστή - Εισόδια της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2014-06-02. Посетен на 2 юни 2014.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 22. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764 и 765.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 27. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 459.
| |||||||||||||||||||||
