Русково
| Русково Καισαριανό | |
  Русково  Русково  Русково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
Русково (на гръцки: Καισαριανό, Кесариано, катаревуса Καισαριανόν, Кесарианон, до 1927 година, Ρούσκοβο, Русково, катаревуса Ρούσκοβον, Русковон[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Русково се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Либан, Колюш, Бичово и Чернак. На север селото е обградено от върхове, достигащи до 1400 метра, а на изток до 1300 метра. На юг и на запада от селото теренът става по-полегат, като надморската височина пада на 1000-1100 метра. Близо до селото тече река Орова.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в тимарски опис от 4 ноември 1491 година. Според него към тимара на Касъм Гелиболи спадат и седем души от село Русиле с 60 хаса орехи, 150 хаса ливади и 100 хаса лозя: „Мюсюлмани: Юсуф, син на Доган; Синан, другият син на Доган; Синан, син на Хамза; Искендер, син на Мехмед; Караджа, син на Али; Али, син на Караджа; Мурад, син на Али“.[4] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Рускова е вписано както следва - мюсюлмани: 7 домакинства, неженени - 10; немюсюлмани: 12 домакинства, вдовици - 1.[5] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Русково са регистрирани мюсюлмани: 3, неженени - 14; немюсюлмани: 4, неженени - 3, вдовици - 1.[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Росикова с мюсюлмани: 3 домакинства, неженени - 14; немюсюлмани: 4 домакинства, неженени - 3; вдовици - 1.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Русково както следва: мюсюлмани - 21 семейства и 12 неженени мюсюлмани.[8] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Русково (Руково) е представено от мюсюлманин.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Русково (Русикова) са зачислени 13 мюсюлмански домакинства.[10]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1491 | - | - | - | 7 | - | 7 |
| 1519 | 12 | - | 1 | 7 | 10 | 30 |
| 1530 | 4 | 3 | 1 | 3 | 14 | 25 |
| 1569 | - | - | - | 21 | 12 | 33 |
| 1723 | - | 13 | 13 | |||
В XIX век Русково е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Русково (Rouskovo) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Русково има помашко мъжко население 114 души, което живее в 32 къщи.[12]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Русково (Росилово) живеят 160 българи мохамедани[13] в 50 къщи.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Русково живеят 51 семейства или общо 239 души. След Междусъюзническата война в 1913 година Русково попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Русково (Ρούσκοβον) живеят 312 души.[15]
През 1923 година жителите на Русково по силата на Лозанския договор като мюсюлмани са изселени в Турция.[16] През 1927 година името на селото е сменено Русково (Ρούσκοβο) на Кесарианон (Καισαριανόν).[2] В Русково не са заселени гръцки бежанци от Турция и то е заличено.[16]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 312[16] | 228[16] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том II. София, Българска академия на науките, 1964. с. 471.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 56.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 114-115.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 609-611.
- ↑ Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 217.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 191. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||
