Аахенски мирен договор (1748)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Аахенски мирен договор.
| Аахенски мирен договор | |||
 Европа през 1748 г. с граници оформени от Аахенския мирен договор | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Подписване | 18 октомври 1748 г. | ||
| Място | Свободен императорски град Аахен | ||
| Предшестван | Война за австрийското наследство | ||
| Подписан между | |||
| |||
| Аахенски мирен договор в Общомедия | |||
Мирният договор от Аахен (на английски: Peace treaty of Aix-la-Chapelle) е сключен на 18 октомври 1748 г.[1] и поставя край на Войната за австрийското наследство. Той е резултат на работата на мирната конференция в германския град Аахен (наричан от французите и англичаните Екс-ла-Шапел) и е подписан от представителите на Великобритания, Франция, Обединените провинции, Испания, Сардиния-Савоя, Хабсбургската монархия, Модена и Генуа. Съгласно клаузите повечето отнети територии са върнати на предишните им собственици, освен Силезия, чието придобиване от Прусия е потвърдено.
Мирната конференция
[редактиране | редактиране на кода]Войната за австрийското наследство се състои от няколко отделни конфликта, свързани помежду си.[2] Тя започва със Силезийските войни на Фридрих Велики срещу Хабсбургската монархия, които приключват през 1745 г. Другите бойни полета са в Италия, Нидерландия и в колониите (Индия и Америка). Както обикновено, мирните преговори текат успоредно на военните действия – така например мирни договори и примирия във войната има през 1741, 1742 и 1745 г. Те уреждат отношенията на австрийците с Прусия, Бавария и Саксония, които после не участват при подписването на окончателния договор. От 1746 до началото на 1748 г. англичани и французи водят преговори в холандския град Бреда. Съобразявайки се с военната ситуация, те очертават бъдещия вид на мира. Финалната конференция започва през март 1748 г. в Аахен като преговори между Великобритания и Обединените провинции от една страна и Франция от друга. Още на 30 април се стига до предварително споразумение по точките на мира.[3] Англичаните искат към договора да се присъедини и австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия, но тя се съпротивлява поради загубата на Силезия. Това отлага окончателното подписване до октомври.
Клаузи
[редактиране | редактиране на кода]
Великобритания и Франция налагат вижданията си за мира, договорени в Бреда и потвърдени през април в Аахен.[4]
- Хабсбургската империя признава преминаването на Силезия под властта на Фридрих ІІ, крал на Прусия и херцогствата Парма и Пиаченца под властта на дон Фелипе, син на испанския крал Фелипе V.
- Франция, която през войната е покорила цяла Австрийска Нидерландия и е навлязла на територията на Обединените провинции, превземайки крепостта Берген-оп-Зоом, връща всичко завладяно; Луи ХV отговаря на учудените си дипломати и генерали с думите „Аз съм крал, а не търговец“.[5] Сред народа се появява шеговитата фраза „глупав като мира“, но всъщност този великодушен жест отваря по-късно възможността за съюз между Франция и Австрия (т. нар. Дипломатическа революция).
- Франция трябва да разруши укрепленията на Дюнкерк откъм морето; потвърждаването на тази точка от Утрехтския договор, когато страната е в очевидно силна позиция, също остава неразбран ход на краля, считан дори за унизителен.[6]
- Всички завоевания на Великобритания и Франция в колониите са върнати обратно на старите им собственици. Англичаните връщат град Луисбург на остров Кейп Бретон в Канада, а французите връщат Мадрас в Индия.
- Херцогство Модена и република Генуа, покорени през войната от Австрия, се възстановяват.
- Потвърждава се правото на Великобритания да внася роби от Африка в испанските колонии в Америка (известно с името Асиенто), получено съгласно Утрехтския договор.
През декември 1748 и януари 1749 г. представителите на Австрия, Испания, Сардиния, Модена и Генуа уточняват последните подробности на мира в два допълнителни договора в Ница.
Последици
[редактиране | редактиране на кода]„Никога никоя война, в която са се случили толкова важни събития, пролята е толкова много кръв и е струвала толкова много пари, не е завършвала с последствия за участниците толкова близки до първоначалните им позиции. Това беше примирие, не мир.“[7] Това мнение на проф. Артър Хасъл, изразено в началото на ХХ в., обобщава безсмислието на мирния договор. Изглежда, че правителствата си играят на война, а обикновените хора са просто пешки в надменните им комбинации. Недоволни има навсякъде – в колониите, където англичаните не постигат целта си да отстранят Франция като конкурент по моретата; във Франция, където авторитета на „многообичания“ Луи ХV за първи път започва да спада;[8] в Австрия, която мечтае за реванш срещу Прусия. При толкова много нерешени въпроси не е чудно, че само осем години по-късно започва Седемгодишната война – още по-ожесточена и по-мащабна.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Някои френски източници посочват датата 28 октомври, виж Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 16
- ↑ Подробно за войната виж Reed Browning, The war of the Austrian Succession, New York 1995
- ↑ I. S. Leadam, The history of England, from the accession of Anne to the death of George II, 1702-1760, New York 1969, p. 417
- ↑ Текста на договора (в двуезичен формат) виж в The definitive treaty of peace and friendship between His Britannick Majesty, the Most Christian King, and the States General of the United Provinces: concluded at Aix la Chapelle the 18th day of October N.S. 1748: to which the Empress Queen of Hungary, the Kings of Spain and Sardinia, the Duke of Modena, and the Republick of Genoa have acceded, London 1749
- ↑ Leadam, The history of England..., p. 418
- ↑ James Perkins, France under Louis XV, London 1897, p. 373
- ↑ Arthur Hassall, The Balance of Power 1715-1789, London 1907, p. 205
- ↑ Dictionnaire de l'histoire de France, p. 16