Аделхайд Бургундска

Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд Бургундска.

---

Аделхайд Бургундска Adelheid
кралица на Италия и Източно франкското кралство, императрица на Свещената Римска империя
Родена	около 931 г. Швейцария
Починала	16 декември 999 г. Франция
Герб
Семейство
Род	Велфи
Баща	Рудолф II
Майка	Берта от Швабия
Братя/сестри	Конрад III
Съпруг	Лотар II (947 – 950) Ото I (951 – май 973)
Деца	Матилда Ото II Емма Италианска
Аделхайд Бургундска в Общомедия

Света Аделхайд Бургундска (на немски: Adelheid; на италиански: Adelaide; * 931/932, Горна Бургундия; † 16 декември 999, манастир Селц, Елзас) е кралица на Италия (като съпруга на Лотар II) от 947 до 950 г., източнофранкска кралица (като съпруга на Ото Велики) от 951 до 973 г., отново кралица на Италия от 951 до 973 г., а от 962 до 973 г. императрица на Свещената Римска империя и регентка (на внука си) от 985 до 994 г.

Тя е била образована, говорела четири езика и много четяща и милостива към бедните. Има голямо влияние в политиката на Римската империя в Германия и Италия. Аделхайд Бургундска е чествана като светица.

Произход

Дъщеря е на краля на Горна Бургундия Рудолф II и на херцогската дъщеря Берта от Швабия. Сестра е на крал Конрад III.

Кралица и императрица

Тя е била обещана от 933 г. на Лотар II († 22 ноември 950 г.). Сключват брак през 947 г. преди 27 юни. След три години съпругът ѝ е отровен (950 г.). От него тя има дъщеря – Ема Италианска (* 948; † 12 октомври сл. 988 г.), която се омъжва през 966 г. за Лотар IV, крал на Западно-Франкското кралство и ражда Луи V (967 – 987, крал на Франция).

Императрица Аделхайд до нейния съпруг крал Ото I в Майсенския Дом

Маркграф Беренгар II иска да ожени сина си Адалберт II за вдовицата Аделхайд, но тя отказва. Тогава Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца Гарда. Тя успява да избяга с дъщеря си Ема Италианска и се спасява в Каноса. Оттам иска помощ от Ото I, който възпитал брат ѝ Конрад III. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта Сан Марино.

Ото I се жени за Аделхайд в Павия и сам се обявява без короноване за крал, като поставя Беренгар за свой заместник. Ото и Аделхайд имат четири деца:

• Хайнрих (* 952; † 954)
• Бруно (* 953; †)
• Матилда (игуменка на Кведлинбург) (* 954; † 999)
• Ото II (по-късно император на Свещената римска империя) (* 955; † 983)

През 962 г. Ото I и Аделхайд са коронувани за император и императрица. От 985 – 994 г. до пълнолетието на внук ѝ Ото III Аделхайд води самостоятелно управлението на Италия.

Последни години

След 994 г. тя действа в построяването на манастири. Оттегля се в построения от нея манастир в Селц, където умира през 999 г. До Реформацията нейният гроб е място на поклонение, което довело до изчезване на нейните реликви. Гробът ѝ днес не е запазен.

Папа Урбан II я канонизира през 1097 г. за светица. Аделхайд се чества от християнските църкви на 16 декември.

Света Аделхайд Бургундска

Литература

• Amalie Fößel: Adelheid. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters, hrsg. von ders., Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 35 – 59.
• Franz Staab: Thorsten Unger: Kaiserin Adelheid und ihre Klostergründung in Selz, Referate der wissenschaftlichen Tagung in Landau und Selz vom 15. bis 17. Oktober 1999, 1. Aufl. Speyer 2005, ISBN 3-932155-21-1.

Външни препратки

• Women's Biography: Adelaide of Burgundy, Ottonian empress Архив на оригинала от 2014-10-30 в Wayback Machine.
• Genealogie-Mittelalter: „Adelheid von Burgund“ Архив на оригинала от 2006-05-04 в Wayback Machine..