Албрехт III (Саксония)

Албрехт III
	Албрехт III
херцог на Саксония
Роден	31 юли 1443 г. Грима, Федерална република Германия
Починал	12 септември 1500 г. (57 г.) Емден, Федерална република Германия
Погребан	Майсенска катедрала, Майсен, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Управление
Период	1464 – 1500
Предшественик	Фридрих II (Саксония)
Наследник	Георг Брадати
Други титли	губернатор на Фризия;; съ-ландграф на Тюрингия;; маркграф на Майсен
Отличия	Орден на Светия гроб Господен
Герб
Семейство
Род	Ветини
Баща	Фридрих II (Саксония)
Майка	Маргарета Австрийска (1416 – 1486)
Братя/сестри	Ернст (Саксония); Амалия Саксонска (1436 – 1501); Анна Саксонска (1437 – 1512)
Съпруга	Сидония Бохемска (11 ноември 1459)
Деца	Катарина Саксонска (1468–1524); Георг Брадати; Хайнрих IV (Саксония); Фридрих фон Заксен (тевтонски велик магистър)
Други роднини	Албрехт Ахилес (брат на съпруга(та)); Максимилиан I (първи братовчед)
	Албрехт III в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт III.

Албрехт Храбри (на немски: Albrecht der Beherzte, „Animosus“; * 31 юли 1443, дворец Грима; † 12 септември 1500, Емден), от род Ветини, е херцог на Саксония (1464 – 1500), губернатор на Фризия, съ-ландграф на Тюрингия (1482 – 1485) и маркграф на Майсен (1464 – 1500, като Албрехт III). През 1472 г. купува силезкото Херцогство Саган. Той е основател на Албертинската линия на Дом Ветини.

Произход и ранни години

Албрехт е третият син на курфюрст Фридрих II Кроткия от Саксония (1412 – 1464) и Маргарета Австрийска (1416 – 1486), дъщеря на херцог Ернст Железни от Хабсбургите.

През 1455 г. дванадесетгодишният Албрехт е отвлечен от замък Алтенбург заедно с по-големия му брат Ернст от Кунц фон Кауфунген († 14 юли 1455). Тогава той получава допълнителното си име „Храбрия“ или „Смелия“. Част от детството си Албрехт прекарва в двора на император Фридрих III във Виена.

Албрехт се жени през 1464 г. в Хеб за Здена (Сидония) (1449 – 1510), дъщеря на крал Иржи Подебради, крал на Бохемия (упр. 1458 до 1471) от Хабсбургите, но когато кандидатства за бохемската корона след смъртта на тъста му през 1471 г. няма успех.

Управление

Херцог на Саксония

След смъртта на баща му през 1464 г. двамата с брат му Ернст управляват заедно. Брат му Ернст става курфюрст на Саксония. През 1471 г. двамата братя започват заедно да строят нов дворец-резиденция в Майсен, който от 1676 г. се нарича замък Албрехтсбург. През 1472 г. той купува от херцог Йохан II от Саган силезийското Херцогство Саган, което остава до 1549 г. при неговите наследници.

Княжески поход

На 5 март 1476 г. Албрехт започва в Дрезден със 119 придружители няколко месечно поклонение през Алтенбург, Ваймар, Нюрнберг, Мюнхен, Бренерпас, Флоренция, Рим до Венеция, откъдето групата с кораб отива в Яфа, от там към Йерусалим, където става рицар на „Орден на Светия гроб Господен“. Обратно групата се връща отново през Венеция и през императорския двор във Виена на 5 декември се връща в Дрезден. За това пътуване пише неговият ландрентмайстер Ханс фон Мергентал.

Ернст (електор ,1464 – 1486), Фредерик II (електор, 1428 – 1464) и Албрехт III (от ляво надясно), детайл от „Шествие на князете“ (Дрезден, Германия)
Албрехт Храбри „Шествие на князете“ детайл (Дрезден)

Тюрингия и Майсен

Присъединяването на Ландграфство Тюрингия към Майсен (1483) дава повод за подялба. На 26 август 1485 г. в Лайпциг се подписва договор. Албрехт избира Майсен и плаща на брат си 100 000 гулдена, половината от сумата дава Йена на брат си. Оттогава настъпва между двете линии напрежение, което 60 години по-късно води до скъсване на отношенията при внука на Албрехт Мориц.

Войни

Император Фридрих III от Хабсбургите номинира Албрехт на маршал („gewaltigen Marschall und Bannerträger“). Той се бие през 1475 г. против Карл Дръзки от Бургундия и води имперската войска 1480 и 1487 г. против крал Матиас от Унгария, понеже императорът не му помага достатъчно той не успява.

През 1488 г. той тръгва да освободи затвореният от жителите на Брюге Максимилиян I против въстаналата Фландрия. Той му дава управлението на Нидерландия. За отплата през 1498 г. той получава наследственото щадхалтершафтство на Фризия.

Албрехт начело на войска освобождава обсадения от въстаналите фризийци своя втори син Хайнрих. Албрехт умира след победа над Гронинген, след избухване на епидемия в саксонската войска, на 12 септември 1500 г. в Емден. Тялото му е погребано в катедралата на Майсен, сърцето и вътрешностите в Голямата църква на Емден.

Неспокойствията във Фризия водят до Саксонската война от 1514 до 1517 г.

Деца

Катарина (1468 – 1524) ∞ I. Сигмунд, ерцхерцог на Австрия, II. херцог Ерих фон Брауншвайг
Георг Брадати (1471 – 1539) ∞ Барбара (1478 – 1534), дъщеря на полския крал Кажимеж IV Ягелончик
Хайнрих Благочестиви (1473 – 1541) ∞ Катарина фон Мекленбург (1477 – 1561), дъщеря на херцог Магнус II от Мекленбург
Фридрих Саксонски (1474 – 1510), Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден

Източници

Johann Georg Kohl, Pilgerfahrt des Landgrafen Wilhelm des Tapferen von Thüringen zum heiligen Lande im Jahre 1461, Müller 1868, Seite 4
Enno Bünz, Christoph Volkmar, Die albertinischen Herzöge bis zur Übernahme der Kurwürde, in: Frank-Lothar Kroll: Die Herrscher Sachsens. Markgrafen, Kurfürsten, Könige 1089 – 1918, München 2007
Ewald Dietrich, Herzog Albrecht der Beherzte, Stammvater des sächsischen Königshauses als Fürst, Held und Familienvater, Goedsche Verlag, Leipzig/Riesa/Meissen 1851 (Digitalisat)
Friedrich Albert von Langenn, Herzog Albrecht der Beherzte, Stammvater des königlichen Hauses Sachsen, Hinrichs Verlag, Leipzig, 1838 (Digitalisat)
Hans von Mergenthal, Gründliche und wahrhafftige Beschreibung Der löblichen und Ritterlichen Reise und Meerfahrt in das heilige Land nach Jerusalem, Pilgramschafft ins gelobte Land/ Hertzog Wilhelms zu Sachsen, Jena 1611
André Thieme, Herzog Albrecht der Beherzte. Ein sächsischer Fürst im Reich und in Europa, Quellen und Materialien zur Geschichte der Wettiner Bd. 2, Köln/Weimar/Wien 2002

Външни препратки

H. Th. Flathe, Albrecht der Beherzte, Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 1. Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 314 – 318.
Albrecht der Beherzte, Herzog von Sachsen
Tripota – Trierer Porträtdatenbank Архив на оригинала от 2016-09-02 в Wayback Machine.