Александър Пеев (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Пеев.
Александър Костакиев Пеев | |
български офицер и общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 ноември 1943 г.
|
Учил в | Национален военен университет |
Политика | |
Депутат | |
XVIII ОНС | |
Военна служба | |
Прякор | Боевой |
Служил на | СССР, България |
Род войски | Партизанско движение в България |
Войни | Втора световна война |
Отличия | |
Семейство | |
Деца | Димитър Пеев |
Александър Костакиев Пеев е български офицер, юрист и общественик – депутат в XVIII ОНС, от квотата на БРСДП (т.с.). През Втората световна война участва в Партизанското движение в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Пеев е роден на 4 май 1886 г. в гр. Пловдив. Учи в мъжката гимназия в Пловдив (заедно с Богдан Филов), след което във Военното на Негово Величество училище в София (1904 – 1909), като завършва с 29-и випуск, на 22 септември 1909 е произведен в чин подпоручик и изпратен на служба в Пловдив. Член на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (1910). Завършва право с докторат в Брюксел през 1915 г. Участва като офицер във войните за национално обединение (1912 – 1918).
На 7 юли 1919 г. в Пловдив се ражда синът му Димитър Пеев.
От 1915 до 1921 г. с прекъсване през Първата световна война, е секретар на градския и околийския комитет на БРСДП (т.с.) и БКП в Карлово. Народен представител в XVIII ОНС (1919 – 1920). За периода 1922 – 1925 г. издава в-к „Правда“.
През 1941 – 1943 г. като ръководител на нелегална разузнавателна група изпълнява поръчения на Съветското главно командване. Известен е с руския разузнавателен псевдоним „Боевой“.
През април 1943 г. е разкрит и арестуван от полицията. Осъден е на смърт и на 22 ноември 1943 г. е разстрелян в гарнизонното стрелбище, заедно със своите сътрудници Емил Попов и Иван Владков.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]През 1966 г. Александър Пеев е награден посмъртно с най-високите държавни отличия на Народна република България и на СССР – орден „Георги Димитров“ (НРБ) и орден „Ленин“ (СССР).
През 1979 г. в Народна република България по сценарий на Павел Вежинов е заснет телевизионен сериал, посветен на разузнавателната дейност на Александър Пеев и неговите сътрудници – „Сами сред вълци“. Личността на Пеев е пресъздадена от Борис Луканов.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 32.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Невидимите барикади (Александър Пеев, Владимир Заимов, Гино Георгиев, Цвятко Радойнов, Никифор Никифоров), очерци за българи съветски разузнавачи, С., 1968.
- Недю Недев. Тайната война или летопис за д-р Александър Пеев и генерал Никифор Никифоров. С., 1984.
- Сами сред вълци, 5-сериен филм на режисьора Зако Хеския по сценарий на Павел Вежинов, 1979 г.
|
- Български политици (1918 – 1945)
- Български юристи
- Български комунисти до 1944 година
- Родени в Пловдив
- Съветски военни разузнавачи
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Двадесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български поручици
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен