Атанас Михайлов (футболист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Михайлов.
| Атанас Михайлов | |||||||||
 Михайлов на 25-годишна възраст през 1974 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Начко | ||||||||
| Роден | Атанас Михайлов Христов 5 юли 1949 г. | ||||||||
| Починал | 1 октомври 2006 г. София,  България | ||||||||
| Пост | Нападател | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
|
Мексико 1968 | футбол |
Атанас Михайлов (5 юли 1949 – 1 октомври 2006), известен с прякора си Начко, е български футболист, нападател, един от най-изявените играчи в клубната история на Локомотив (София).
Михайлов играе за Локомотив от 1965 г. до края на 1968 г., както и от 1971 г. до 1981 г. Общо за клуба има 306 мача със 131 гола в А група. От януари 1969 г. до юни 1971 г. е част от ЖСК Славия, за който записва 43 мача с 14 гола в елита.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]На клубно ниво
[редактиране | редактиране на кода]Михайлов постъпва в школата на Локомотив (София) на 10-годишна възраст. Дебютира в А група на 3 юли 1965, два дни преди да навърши 16 години, в 28-ия кръг на сезон 1964/65. Това се случва в домакински мач срещу Спартак (Плевен), спечелен с 4:2.[2] От следващия сезон 1965/66 започва да се утвърждава в състава на червено-черните. До декември 1968 г. записва общо 77 мача в елита, в които бележи 26 гола.
През януари 1969 г., след сливането на Локомотив със Славия, Михайлов става част от обединения отбор ЖСК Славия. Играе за него в продължение на две години и половина, в които записва 43 мача с 14 гола в А група. Участва и в 4 мача за ЖСК Славия в евротурнирите, като бележи гол при победата с 2:0 срещу шотландския Килмарнък на 26 ноември 1969 г. в мач от Купата на УЕФА.[3]
През лятото на 1971 г., след като Локомотив и Славия възстановяват самостоятелното си съществуване, Михайлов отново облича червено-черната фланелка. Като капитан извежда два пъти отбора до финал за националната купа през 1974/75 и 1976/77, където обаче са допуснати загуби, съответно от Славия и Левски. Лидер на Локомотив в шампионския сезон 1977/78, в който червено-черните печелят титлата в А група след 14-годишна пауза. По време на кампанията изиграва 27 мача и бележи 11 гола. Обявен за „Футболист №1 на България“ за 1979 г.
Михайлов е с огромен принос за европейския рейд на Локомотив (София) през сезон 1979/80, когато отборът достига до четвъртфинал в Купата на УЕФА. Във втория кръг от турнира бележи общо 5 гола в двата мача с френския Монако (4:2, 1:2), след което получава прякора „Моначко“. Вестник „Корс Матен“ го нарича „Пушкаш на Балканите“, а след срещата в Монте Карло французите дават фантастичните за времето 1,3 млн. долара за да го привлекат в отбора си. Начко обаче остава верен на Локомотив. В следващия кръг срещу Динамо (Киев) бележи единствения гол на мача в София. Изпълнява свободен удар срещу стена от 9 динамовци, а десетият полеви играч е на вратата в помощ на вратаря Романски. С изкусен фалц обаче Михайлов изпраща топката в мрежата. Общо за Локомотив има 12 мача със 7 гола в евротурнирите.
През лятото на 1981 г. преминава в кипърския Неа Саламина, където играе два сезона преди да сложи край на кариерата си на 34-годишна възраст.
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]Има 45 мача и 23 гола за А националния отбор (1967 – 1979), 2 мача с 1 гол за Б националния, 46 мача с 31 гола за младежкия национален отбор (до 23 г.), за който е рекордьор по отбелязани голове и 3 мача с 1 гол за юношеския национален отбор (до 17 г.). Участва на СП-1974 в Германия (в 3 мача). Сребърен олимпийски медалист от Мексико 1968 – обявен за най-добър играч на турнира. Включен е в националния отбор за Световното първенство през 1970 г. в Мексико, но го пропуска поради контузия.
В началото на 2006 г. здравословното му състояние внезапно се влошава. Вдига високо кръвно налягане заради нефункциониращ бъбрек. На 21 февруари е опериран и бъбрекът му е отстранен заради тумор. Провежда химиотерапия. Умира от рак на 1 октомври 2006 г. в 5 ч. сутринта.
Статистика по сезони в А група
[редактиране | редактиране на кода]| Сезон | Отбор | Първенство | Мачове | Голове |
|---|---|---|---|---|
| 1964/65 | Локомотив (Сф) | А група | 1 | 0 |
| 1965/66 | Локомотив (Сф) | А група | 22 | 7 |
| 1966/67 | Локомотив (Сф) | А група | 13 | 3 |
| 1967/68 | Локомотив (Сф) | А група | 28 | 13 |
| 1968/ес. | Локомотив (Сф) | А група | 13 | 3 |
| 1969/пр. | ЖСК Славия | А група | 10 | 2 |
| 1969/70 | ЖСК Славия | А група | 18 | 5 |
| 1970/71 | ЖСК Славия | А група | 15 | 7 |
| 1971/72 | Локомотив (Сф) | А група | 32 | 14 |
| 1972/73 | Локомотив (Сф) | А група | 27 | 19 |
| 1973/74 | Локомотив (Сф) | А група | 27 | 12 |
| 1974/75 | Локомотив (Сф) | А група | 18 | 7 |
| 1975/76 | Локомотив (Сф) | А група | 10 | 4 |
| 1976/77 | Локомотив (Сф) | А група | 26 | 8 |
| 1977/78 | Локомотив (Сф) | А група | 27 | 11 |
| 1978/79 | Локомотив (Сф) | А група | 25 | 12 |
| 1979/80 | Локомотив (Сф) | А група | 16 | 7 |
| 1980/81 | Локомотив (Сф) | А група | 21 | 11 |
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Атанас Михайлов - Начко е наречена улица в квартал „Свобода“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В памет на Начко Михайлов vitoshanews.com 5 юли 2019 г.
- ↑ Начко-Моначко... blitz.bg 5 юли 2011 г.
- ↑ Славия - Килмарнък 2:0 worldfootball.net
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Локомотив София – Легенди – Атанас Михайлов[неработеща препратка]
- Отиде си завинаги Начко Михайлов, 2.10.2006
- Легендата Начко Михайлов!, 30.7.2008
| Награди | ||
|---|---|---|
| Предходна година Румен Горанов |
Футболист №1 на България 1979 |
Следваща година Андрей Желязков |