Бистрица (Гърция)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.
| Бистрица Αλιάκμονας | |
 Спътникова снимка: пътят на реката е маркиран допълнително | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Дължина | 388 km |
| Водосб. басейн | 6971,7 km² |
| Начало | |
| Място | планина Грамос |
| Координати | |
| Надм. височина | 2075 m |
| Устие | |
| Място | Егейско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Бистрица в Общомедия | |
Бистрица (на гръцки: Αλιάκμονας, Алиакмонас, на старогръцки: Ἁλιάκμων, Халиакмон, катаревуса: Ἁλιάκμων, Алякмон, на турски: İnce Karasu, Индже Карасу, на латински: Haliacmon) е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.[1]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Имена
[редактиране | редактиране на кода]В българските източници Бистрица е Рулската река, а Нестрамската е неин приток наричан, Белица.[2][3][4] В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича Нестрамската река Велица (Βέλιτσα).[5]
Извор, течение и устие
[редактиране | редактиране на кода]Река Бистрица води началото си на 2075 m н.в., от източното подножие на връх Грамос (на албански Кюкапеци, 2520 m), най-високата точка на планината Грамос (най-северната част на планинската система Пинд), в Северозападна Гърция, в близост до границата с Албания.
Бистрица напуща алпийската долина на Грамоща през скалистото ждрело Катафики и заобикаля от северозапад, север и североизток планината Горуша (Войо) в много дълбоко и тясно дефиле. В района на село Нестрам (Несторио) излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Костурската котловина. На 3 km югозападно от град Костур (Кастория) рязко завива на югоизток и тече в значително по-широка долина, в която силно меандрира (планински меандри), между планините Пинд на югозапад и Нередската планина (Верно) на североизток. След това долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер.
В района на село Карперо излиза в малка котловина и рязко завива на североизток. Оттук до навлизането си в Солунското поле отново тече в много тясна, на места каньоновидна долина между планините Нередска (Вермио) на северозапад и Хасия и Фламбуро (Пиерия) на югоизток, като в този участък долината ѝ почти по цялото си протежение е „удавена“ от изградените два големи язовира: Полифитоското и Сфикийското езеро. В района на град Бер (Верия) реката навлиза в югозападната част на Солунското поле, а в района на град Александрия (Гида) завива на югоизток и се влива в Солунския залив чрез обща делта с реките Колудей (Лудиас) и Вардар (Аксиос), на 25 km югозападно от град Солун.[6][7][8].
Водосборен басейн, притоци
[редактиране | редактиране на кода]На югоизток и юг водосборният басейн на Бистрица граничи с водосборния басейн на река Пеней (Пиниос, от басейна на Егейско море), на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Вьоса и Семани (от басейна на Адриатическо море), а на север и североизток – с водосборните басейни на реките Вардар (Аксиос) и Колудей (от басейна на Егейско море) и други по-малки реки, вливащи се в безотточната област в Северозападна Гърция.[1]
Река Бистрица получава множество предимно къси притоци:
| Име | Име | Ляв/Десен |
|---|---|---|
| Барунка | Μπαρούγκα | ляв |
| Линотопска река | Ρέμα Λινοτοπίου | десен |
| Стара река[9] | ляв | |
| Слимнишка река | Ρέμα Τριλόφου | ляв |
| Келарина[9] (Пилкатска река) | Kελαρίνα | ляв |
| Голема река (Омотска река) | Μέγα Ρέμα | ляв |
| Тухолска река | Πριάνια | десен |
| Перистерска река | десен | |
| Личотерска река | Ρέμα Λιτσοτερίου | десен |
| Досница (Кленика) | Αμμόρεμα | ляв |
| Бабин дол | Κοντόρεμα | десен |
| Цванец | Ἀσπρόρεμα | десен |
| Стенска река | Στενοπόταμος | ляв |
| Меленик[10] | ляв | |
| Лярос[9][10] (Галищка река) | десен | |
| Галоши камен[9] | десен | |
| Чърешново | Πτελέας Ρέμα | ляв |
| Чърчищка река[9] (Крания[10]) | ляв | |
| Рулска река | Λαδοπόταμος | ляв |
| Галешово | Στραβοπόταμος | десен |
| Местрапони[9] | десен | |
| Папулия[11] (Сурка[10]) | Παπούλια λάκκος | десен |
| Лагорска река[11] | Λάκκος Λάγουρης | десен |
| Питарова река | Βαθύλακκος | десен |
| Беливод | Βέλος | десен |
| Гьоле | Γκιόλε | ляв |
| Транос Лакос | Τρανός Λάκκος | ляв |
| Луца[9] | ляв | |
| Порос | Πόρος | ляв |
| Лимбини | Λιμπίνι | десен |
| Мирихос | Μύριχος | ляв |
| Праморица | Πραμόριτσα | десен |
| Червена | Τσερβένα | ляв |
| Сарандапорос | Σαραντάπορος | ляв |
| Друмбанда | Ντρουμπάντα | десен |
| Гревениотикос | Γρεβενιώτικος | десен |
| Сопото (Палиопилора, Потамия, Казания) | Ποταμιά | ляв |
| Венетикос | Βενέτικος | десен |
| Сюца (Дзаруна) | Σιούτσα | десен |
| Винца | Βίντσα | ляв |
| Фтелия | Φτελιά | ляв |
| Красопулис | Κρασοπούλης | десен |
| Мъгленица | Μογλενίτσας | ляв |
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Река Бистрица има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно и вторично (по-слабо) пролетно пълноводие. Маловодието ѝ е през лятото, от юли до септември.[1]
Стопанско значение, селища
[редактиране | редактиране на кода]
В горното течение водите на реката се използват предимно за промишлено и битово водоснабдяване, в средното – за производство на електроенергия (ВЕЦ „Полифто 1“ и „Полифито 2“ и „Сфикия“), а в долното – за напояване. Поради това, че по-голямата част от долината на реката представляват дефилета, проломи и каньони, тя е слабо населена и само в по-големите котловини и долинни разширения има малки населени места.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Альякмон, т. 1, стр. 490
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 21.
- ↑ Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. p. 9. (на английски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25. (на гръцки)
- ↑ Encyclopedia of the Languages of Europe, Glanville Price, Blackwell Publishing, 2000, ISBN 0-631-22039-9, p. 316
- ↑ Die Jungtürken und die mazedonische Frage(1890 – 1918), Mehmet Hacısalihoğlu, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2003, ISBN 3-486-56745-4, s. 42
- ↑ A History of the Crusades, Volume IV The Art and Architecture of the Crusader States, Kenneth M. Setton, Harry W. Hazard, Edition: University of Wisconsin Press, 1977, ISBN 0-299-06824-2, p. 368
- ↑ а б в г д е ж Kónitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“
- ↑ а б Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| |||||||
