Бутел

Бутел
Бутел
	Бутел Бутел
— квартал —
	Изглед от Бутел, 1964 г.
	Бутел Бутел
Страна	Северна Македония
Регион	Скопски
Община	Бутел
Географска област	Скопско поле
Надм. височина	287 m
Население	14 005 души (2002)
МПС код	SK
	Бутел в Общомедия

Бутел (на македонска литературна норма: Бутел) е квартал на Скопие, столицата на Северна Македония, разположен в северните части на града. Съставен е от две части – Бутел I и Бутел II и е център на Община Бутел.

История

В края на XIX век Бутел е малко българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бутелъ живеят 84 българи християни.^[1]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (D.M.) в 1905 година в Бутел има 128 българи екзархисти.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бутел е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бутел (Butelj) като село с неясен етнически състав.^[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бутел като българско село.^[5]

Според преброяването от 2002 година Бутел има 14 005 жители.^[6]

Националност	Всичко
македонци	7616
албанци	4846
турци	450
роми	104
власи	27
сърби	377
бошняци	406
други	179

Спорт

Футболният клуб на Бутел е ФК Бутел, основан в 1982 под името ФК Ударници.

Бележки

↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 октомври 2007

[1] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.

[2] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.

[4] Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)

[5] Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

[6] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 октомври 2007

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]