Направо към съдържанието

Вениер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вениер
Venier
Информация
СтранаВенецианска република
Титли
ОсноваванеXI век
Вениер в Общомедия

Вениер (на италиански: Venier) е патрицианска фамилия от Венеция, днешна Италия.

Това е един от най-старите родове във Венеция: някои традиции го смятат за произхождащ от Виченца[1], други дори от известния род Аврелии и император Валериан I[2][3]. Това, което е сигурно е, че присъствието на сем. Вениер е документирано едва от XI век. Първото писмено сведение за рода се появява в архивите от 1031 г., регистрирали една продажба на земя в Киоджа в южната част на Венецианската лагуна.

След Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204) те получават господството на Чериго и Парос и, заедно с родовете Мартиненго и Леони, замъците в Дземонико и Сангуинето.[4]

През 1363 г. именията на рода на острова са конфискувани заради участието им в бунта на Кандия (о-в Крит) срещу венецианските колонизатори, но през 1393 г. част от тях са им върнати. Вениер остават владетели и на съседния остров Китира чак до 1797 г., когато Наполеон премахва Венецианската република и отнема всички титли на венецианските благородници.

Вениер от Венеция остават винаги верни на Венецианската република и имат водещи роли в политическия й живот. Сред представителите на рода има трима дожи, генерали, адмирали, посланици. Други стават видни личности на културата. В началото на XVI век клон от рода Вениер чрез женитба придобива и владението на остров Парос.

Известни представители на рода

[редактиране | редактиране на кода]

Дожи на Венецианската република

[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на повече от хиляда и сто години, от 697 до 1797 г., фигурата на дожа е начело на Венецианската република: бивш херцог на византийското владение, след това изборен суверен, който през вековете се трансформира във върховен магистрат и образ на величието на държавата, дожът постепенно губи власт и се превръща само в символ на коронована република.

Прокурори на Свети Марк

[редактиране | редактиране на кода]

Най-престижната пожизнена служба на Венецианската република, веднага след тази на дожа. От 1269 г. има три вида прокурориː[5]

Прокурори de Citra Canale

Представители на Вениер са в ролята на един от двамата прокурори de Citra Canale (буквално от тази страна на канала, разбирано от Канал Гранде), които се грижат за благотворителните и завещателните задължения за кварталите Сан Марко, Кастело и Канареджо:

  • Алвизе Вениер (1444 – 1452)
  • Бенедето Вениер (1475 – 1487)
  • Маркантонио Вениер (1554 – 1556)
  • Бернардо Вениер (1557 – 1559)
  • Николо Вениер (1579 – 1587)
Прокурори de Supra Canale

Един от двамата прокурори de supra (буквално над или по-висши), които се занимават с управлението на базиликата Сан Марко:

  • Микиел Вениер (1450 – 1463)
  • Антонио Вениер (1472 – 1474)
  • Антонио Вениер (1489 – 1492)
  • Марин Вениер (1501 – 1502)
  • Андреа Вениер (1509 – 1513)
Прокурори de Ultra Canale

Един от двама прокурори de ultra (буквално винаги от другата страна на канала, като се има предвид, че са в Сан Марко), които се грижат за благотворителни и завещателни задължения за кварталите Дорсодуро, Санта Кроче и Сан Поло:

  • Франческо Вениер (1475 – 1486)
  • Лоренцо Вениер, архиепископ на Модон, Гърция (1411) и на Задар (1428 – 1449)
  • Деодато Вениер, каноник в катедралата на Задар, абат на Сан Кризогоно (бенедиктинско абатство, принадлежащо към реформираната конгрегация на Санта Джустина) в Задар (1459-1488)
  • Мафео Вениер (1550 – 1586), поет и архиепископ

Дворци, замъци и вили

[редактиране | редактиране на кода]
Дворци (във Венеция)
Вили
  • Вила „Вениер-Контарини“, венецианска вила в Мира;
  • Вила „Колоредо-Вениер“ в местността Бертиоло Стерпо, Удине;
  • Вила „Контарини-Джованели-Вениер“ близо до Во';
  • Вила „Вениер“ близо до Сомакампаня
Замъци
  1. Libro dei nobili veneti ora per la prima volta messo in luce. Firenze, Tipografia delle Murate, 1866. с. 86-87.
  2. Giuseppe Tassini, Curiosità Veneziane vol. 2, note integrative e revisione a cura di Marina Crivellari Bizio, Franco Filippi, Andrea Perego, Venezia, Filippi Editore, 2009 [1863]
  3. Famiglie, origii, nomi e notizie...
  4. Godfrey Goodwin, The Private World of Ottoman Women, Saqi Book, ISBN 0-86356-745-2, ISBN 3-631-36808-9, 2001. с. 128
  5. Chambers, D. S. (1997). "Merit and Money: The Procurators of St Mark and Their Commissioni, 1443-1605". Journal of the Warburg and Courtauld Institutes. 60: 23–88
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Venier и страницата Venier в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.