Георги Павлов (художник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Павлов.
| Георги Павлов – Павлето | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Академия | Държавна художествена академия в София |
| Учители | проф. Борис Митов |
| Направление | живопис |
Георги Павлов – Павлето е български художник живописец и художествен критик. Творчеството му е основно в областта на пейзажа, градския пейзаж, портрета и интериора.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 31 август 1913 г. в Чипровци. Завършва гимназия във Фердинанд (1934) и живопис при проф. Борис Митов в Държавната художествена академия в София (1940).[1]
През 1948 г. е назначен за художествен редактор на списание „Дружинка“. През периода 1957 – 1958 е редактор на отдел „Художествена критика“ на вестник „Народна култура“. През 1960 – 1961 г. е редактор на културния отдел на списание „Лада“.[1]
През 1958 г. пътува до Москва, през 1966 г. – до Алжир и Франция, през 1969 г. – до Мюнхен, Брюксел, Амстердам, Лондон, Париж, а през 1970 г. – отново до Мюнхен.[1]
През 1969 г. играе във филма на Конрад Волф „Гоя“.[1]
Умира на 29 юли 1995 г. в София.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]През 1942 г. организира първа самостоятелна изложба в салона на КООП в София, а на следващата година – втора самостоятелна изложба в салона на Чиновническото дружество.[1]
Участва в представителна изложба на СБХ в Будапеща (1944) и Букурещ (1946). През 1947 г. е третата му самостоятелна изложба – в галерия „Призма“.
Четвъртата му самостоятелна изложба е през 1965 г. в изложбената зала на ул. „Раковски“ 125, а петата самостоятелна изложба – „100 рисунки“ – през 1968 г. в изложбената зала на бул. „Руски“ 6.[1]
През 1974 г. Павлето има юбилейна изложба в залата на „Раковски“ 125, а през 1985 г. – юбилейна ретроспективна изложба.[1]
Сътрудничи на вестници и списания със свои илюстрации. Автор е на монографии за български художници, сред които за Теню Пиндарев, Кирил Цонев, Георги Попов.
Творби на Павлето се притежават от Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, много художествени галерии в страната, както и от частни колекционери в България и в чужбина.
Автор е на две стихосбирки – „Вятър над Огоста“ (1985) и „Когато кестените спят: рисунки и стихове“ (1993).
Галерия:
[редактиране | редактиране на кода]Някои известни творби на Павлето:
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]Удостоен е с ордените „Кирил и Методий“ I степен (1959) и „Народна република България“ II степен (1973).[1]
През 1967 г. е удостоен със званието „Заслужил художник“, а през 1979 г. – със званието „Народен художник“.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Спомени за Павлето в Литернет
- Ретроспективна изложба на Георги Павлов – Павлето, cult.bg, 2 февруари 2004 г.
- Маргарита Друмева, „Поднебесна академия“ (животът и творчеството на Георги Павлов) Архив на оригинала от 2021-03-13 в Wayback Machine., svet.bg, 2015, бр. 2
- „Светлата меланхолия на Георги Павлов-Павлето“ (Изложбата, посветена на стогодишнината от рождението на художника (в Националната художествена галерия до 9 февруари 2014 г.), представя Кирил Василев от кураторския екип), Портал Култура, 17 януари 2014 г.
- „100 години: Павлето - малкият голям човек“, в-к „Стандарт“, 15 септември 2013 г.
|
