Направо към съдържанието

Гостолюби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гостолюби
Κωνσταντία
— село —
Гроб от Желязната епоха
Гроб от Желязната епоха
Гърция
40.9986° с. ш. 22.1722° и. д.
Гостолюби
Централна Македония
40.9986° с. ш. 22.1722° и. д.
Гостолюби
Воденско
40.9986° с. ш. 22.1722° и. д.
Гостолюби
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина180 m
Население514 души (2021 г.)

Гостолюби (на гръцки: Κωνσταντία, Констандия, до 1925 година Κωστελούπ, Костелуп[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Гостолюби е разположено 180 m в източната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на планината Паяк (Пайко). Отдалечено е на 5 km североизточно от Къпиняни (Ексаплатанос) и на 11 km от град Съботско (Аридеа). Източно от селото се намира аязмото Свети Тодор, от което вероятно носи името си съседното село Тодорци.[2][3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В 1995 година в местността Ксирика е открит некропол от Желязната епоха (1100 – 700 г. пр. Хр.).[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Гостолюби (Гостолюбе) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 640 души и 180 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Гостолюби живеят 1300 българи мохамедани.[5]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 1440 жители.[3]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гостолюбе (Гостољубе) има 184 къщи славяни мохамедани.[6]

В 1924 година мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци, бежанци от Котиора, малко от Трапезунд, туркогласни караманлии и бежанци от Чорум и Ахметли.[2][7]

В 1925 година е преименувано на Констандия. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско със 165 бежански семейства и 741 души.[8]

Селото пострадва силно в Гражданската война. На 10 февруари 1947 година части на Демократичната армия на Гърция го нападат, убиват 34 жители и изгарят много къщи.[2]

Произвеждат се десертно грозде, жито, тютюн, овошки, като е развито и скотовъдството.[3]

Църквата в селото е посветена на Свети Нектарий и в нея се пазят част от мощите на светеца.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Гостолюби на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Църтека Тумба[9] или Църцека Тумба[10] Τσερτέκα Τουμπα Мавро Ипсома Μαϋρο Ὑψωμα[11] връх на И от Гостолюби (1055 m)[9]
Вирови Βιρόβι Вати неро Βαθύ νερό[11]
Раковиц[12] Ρόκαβιτς Констандия Κωνσταντία[11] връх на И от Гостолюби (1149 m)[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1208[3] 1197[3] 785[7] 1144[7] 994[7] 1029[7] 802[7] 719[7] 724[7] 759[2][13] 570 514

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е Η Κωνσταντία // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 86. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ — Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  6. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  7. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. ↑ Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  11. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  12. ↑ а б Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  13. ↑ Τοπική Κοινότητα Κωνσταντίας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гостолюби&oldid=11840627“.