Направо към съдържанието

Джироламо Кардано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джироламо Кардано
Gerolamo Cardano
италиански математик

Роден
Починал
Рим, Италия
ПогребанРим, Италия

РелигияКатолическа църква
Учил вПавийски университет[1]
Падуански университет[1]
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вБолонски университет (1562 – 1570)[1]
Павийски университет (1543 – 1551)[1]
Павийски университет (1559 – 1562)[1]
Джироламо Кардано в Общомедия

Джиролàмо Кардàно, (на италиански: Girolamo Cardano), (15011576) е известен италиански ренесансов математик, лекар, философ и астролог. Известен е също и със страстта си към хазарта и шахмата.

Джироламо Кардано е роден на 24 септември 1501 г. в Павия, Италия, като извънбрачен син на Фацио Кардано, юрист с математически способности, приятел на Леонардо да Винчи. В своята автобиография[2] Джироламо Кардано пише, че майка му се е опитала да го абортира. В Павия тя отива от Милано, бягайки от чумна епидемия. Другите ѝ три деца умират от болестта.

В 1520 г. Кардано постъпва в университета в Павия, а по-късно и в Падуа, където учи медицина. Той е ексцентричен и конфликтен, което не му печели много приятели. През 1525 г. нееднократно се опитва да постъпи като преподавател в Колежа по медицина в Милано, но не е допуснат поради недобрата си репутация и извънбрачен произход. Накрая той успява да си изгради добър авторитет като лекар и е високо ценен в дворцовите среди. В медицината описва за първи път болестта коремен тиф.

Джироламо Кардано

Днес Кардано е най-известен за постиженията си в алгебрата. Той публикува решенията на уравнения от трета и четвърта степен. В книгата си Ars magna дава решение (формула на Кардано) за един частен случай на кубично уравнение от вида x3 + ax = b (в съвременен запис), съобщено му от Николо Фонтана Тарталя (който по-късно претендира, че Кардано се е заклел да не го публикува и влиза в десетгодишен спор с него). Уравнението от четвърта степен е решено от Лодовико Ферари, ученик на Кардано. И към двамата има благодарности в предговора към книгата, а също и на редица места в текста. В изложението си Кардано приема съществуването на числа, които днес се наричат имагинерни и комплексни, без да вниква в същността им.

Кардано е известен с постоянния си недостиг на пари и намира средства за самоиздръжка, като играе комар и шах. Неговата книга за хазартните игри Liber de ludo aleae, написана през 1560-те, но публикувана едва в 1663, след смъртта му, съдържа първото систематично разглеждане на вероятностите като част от ефективните методи за игра.

Кардано изобретява редица механични уреди, включително секретната ключалка (катинар) с шифър; окачването, състоящо се от два или три концентрични пръстена, позволяващо на компас или жироскоп да се върти свободно, както и известният карданов вал със съединител, който позволява предаване на въртящ момент при различни ъгли, използван и до днес в различни превозни средства. Той има редица приноси в хидродинамиката и поддържа твърдението, че не е възможно вечно движение, с изключение на небесните тела. Кардано публикува две енциклопедии по естествени науки, които съдържат голямо разнообразие от изобретения, факти и окултни суеверия. През 1550 г. той въвежда решетката на Кардано, инструмент за криптография.

Окачване на Кардано

Кардано е един от първите, които заявяват, че глухонемите могат да се обучават без предварително да се учат да говорят.

По-големият и предпочитан син на Кардано е екзекутиран през 1560 г., след като е признат за виновен в отравянето на изневеряващата му съпруга. Другият му син е комарджия и често краде пари от баща си.[3] През 1570 г. Кардано е обвинен в ерес, защото в 1554 г. е изчислил и публикувал хороскоп на Иисус Христос. Очевидно синът му е съдействал за това преследване. Кардано е арестуван и прекарва в затвора няколко месеца. След този случай е принуден да напусне преподавателското си място. Премества се в Рим, където получава пожизнена пенсия от папа Григорий XIII и довършва автобиографията си през 1576 г.

Кардано умира в деня, който (вероятно) предварително сам е определил астрологически; има съмнения, че сам е предизвикал смъртта си.

Избрани произведения

[редактиране | редактиране на кода]
De propria vita, 1821

На Джироламо Кардано принадлежат многобройни публикации по медицина, математика, философия, астрология. Само по медицина са около 200. Преди арестуването му в 1570 г. той унищожава около 120 от книгите си. Известните му произведения са описани и публикувани в Hieronymi Cardani Mediolensis opera omnia, Jean Antoine Huguetan/ Marc Antione Ravaud. Lyon: 1663. Ето някои от по-известните му произведения:

  • De malo recentiorum medicorum usu libellus, Венеция, 1536 (по медицина).
  • Practica arithmetice et mensurandi singularis, Милано, 1539 (по математика).
  • Artis magnae, sive de regulis algebraicis (известна също като Ars magna), Нюрнберг, 1545 (по алгебра).
  • De immortalitate (по алхимия).
  • Opus novum de proportionibus (по механика).
  • Contradicentium medicorum (по медицина).
  • De subtilitate rerum, Нюрнберг, 1550 (за природни явления).
  • De libris propriis, Лайден, 1557 (коментарии).
  • De varietate rerum, Базел, 1559 (за природни явления).
  • Opus novum de proportionibus numerorum, motuum, ponderum, sonorum, aliarumque rerum mensurandarum. Item de aliza regula, Базел, 1570.
  • De vita propria, 1576 (автобиография).
  • Liber de ludo aleae, посмъртно, 1663 (за вероятностите).
  • De Musica, около 1546 (по музика), посмъртно публикувана в Hieronymi Cardani Mediolensis opera omnia, Лион, 1663.
  • De Consolatione, Венеция, 1542
  • Cardano, Girolamo, The Book of My Life. trans. by Jean Stoner. New York, New York Review of Books, 2002.
  • Grafton, Anthony, Cardano's Cosmos: The Worlds and Works of a Renaissance Astrologer. Cambridge, London, Harvard University Press, 1999.
  • Ore, Øystein, Cardano, the Gambling Scholar. Princeton, 1953.
  • Dunham, William, Journey through Genius, Penguin, 1991. (В глава 6 се разисква за живота на Кардано и решението на уравнение от трета степен.)
  1. а б в г д www.storiadimilano.it
  2. Girolamo Cardano, De vita propria, 1576 (автобиография).
  3. Както се твърди, Кардано е отрязал ушите на един от синовете си.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gerolamo Cardano в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​