Джон Шлезинджър
| Джон Шлезинджър John Schlesinger | |
| английски режисьор | |
| Роден |
16 февруари 1926 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Великобритания |
| Националност |  Великобритания |
| Учил в | Бейлиъл Колидж |
| Режисура | |
| Активност | 1953 – 2003 |
| Оскари | за режисура: 1969 „Среднощен каубой“ |
| Награди на БАФТА | за режисура: 1969 „Среднощен каубой“ 1971 „Неделя проклета неделя“ за най-добър филм: 1969 „Среднощен каубой“ |
| Уебсайт | |
Джон Шлезинджър, CBE (на английски: John Schlesinger) е английски режисьор от еврейски произход. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Джон Шлезинджър е роден на 16 февруари 1926 година и е израснал в Хампстед, Лондон [2] в еврейско семейство. [3] Той е най-голямото от пет деца [4] на изтъкнатия педиатър и лекар, образован в Кеймбридж Бърнард Едуард Шлезинджър (1896–1984), OBE , FRCP, който също е служил в медицинския корпус на Кралската армия като бригадир, [5] и съпругата му Уинифред Хенриета, дъщеря на Херман Регенсбург, борсов посредник от Франкфурт. [6] Тя напуска училище на 14, за да учи в Музикалния колеж Тринити, а по-късно учи езици в Оксфордския университет в продължение на три години. [7][8] Бащата на Бърнард Шлезингър, Ричард е борсов брокер, и е дошъл в Англия през 1880 г. от Франкфурт. [9]
След училище „Сейнт Едмънд“, Хиндхед и „Упингам скул“ (където е бил и баща му), [10] Шлезинджър се записва в британската армия по време на Втората световна война. Докато служи в кралските инженери, той прави филми на фронтовата линия на войната. Той също така забавлява колегите си, като изпълнява магически трикове. [11] След обиколката си, той продължава да прави късометражни филми и да участва в сценични продукции, докато учи в „Бейлиъл Колидж“, Оксфорд, където участва в Драматичното дружество на Оксфордския университет. [12]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]От 1952 г. поставя късометражни документални филми. През 1960 г. режисира документалния филм „Terminus“. Изследва сблъсъка на самотния човек с обкръжаващия го свят – „Начин да се обичаме“ (1962 г.), „Били Лъжеца“ (1963 г.), „Скъпа моя“ (1965 г.). На тази тема е посветен и най-добрият му филм „Среднощен каубой“ (1969 г., „Оскар“). Шлезинджър режисира „Денят на скакалеца“ (1975 г.), „Далеч от безумната тълпа“ (1967 г.), „Неделя, проклета неделя“ (1971 г.), „Маратонецът“ (новела от филма „През погледа на осемте“, 1972 г.), „Маратонецът“ (1976 г.), „Янки“ (1979 г.), „Хофманови приказки“ (1981 г.), „Кошмарната автострада“ (1983 г.), „Мадам Сузацка“ (1988 г.), „Къща в хубав квартал“ (1990 г.), „И небето затихна …“ (1993 г.), „Невинният“ (1993 г.), „Око за око“ (1995 г.), „Почти идеално“ (2000 г.)
През 1991 г. Шлезинджър се завръща за кратко към актьорството, изобразявайки гей героя „Дерек“ в телевизионната адаптация на „Изгубеният език на жеравите“ за Би Би Си. Самият Шлезинджър излезе по време на правенето на „Среднощен каубой“. [13]
Джон Шлезинджър е назначен за командир на Ордена на Британската империя (CBE), награден за рождения му ден през 1970 г. за заслуги в киното. [14][15] Поддържа апартамент в Лондон и къща в Палм Спрингс, Калифорния. [16] Шлезинджър има Златна палмова звезда на Алеята на звездите в Палм Спрингс, посветена на него през 2003 г. [17]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Джон Шлезинджър претърпява четворен сърдечен байпас през 1998 г., преди да получи инсулт на Нова година през 2001 г. [18] На 24 юли 2003 г. той е свален от апарата за животоподдържане в „Desert Regional Medical Center“ в Палм Спрингс и почива рано на следващия ден на 77-годишна възраст.
Той е погребан от фотографът Майкъл Чайлдърс, неговият интимен партньор, с когото е във връзка над 30 години. Панихида е отслужена на 30 септември 2003 г.[15]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1962 | Начин да се обичаме | A Kind of Loving | „Златна мечка“ |
| 1963 | Били лъжеца | Billy Liar | |
| 1965 | Скъпа моя | Darling | |
| 1967 | Далеч от безумната тълпа | Far From the Madding Crowd | |
| 1969 | Среднощен каубой | Midnight Cowboy | |
| 1971 | Неделя, проклета неделя | Sunday Bloody Sunday | |
| 1975 | Денят на скакалеца | The Day of the Locust | |
| 1976 | Маратонецът | Marathon Man | |
| 1979 | Янки | Yanks | |
| 1981 | Кошмарната автострада | Honky Tonk Freeway | |
| 1982 | Привилегирован | Privileged | |
| 1985 | Соколът и снежния човек | The Falcon and the Snowman | |
| 1987 | Вярващите | The Believers | |
| 1988 | Мадам Сузацка | Madame Sousatzka | |
| 1990 | Пасифик Хайтс | Pacific Heights | |
| 1993 | Невинният | The Innocent | |
| 1996 | Око за око | Eye for an Eye | |
| 2000 | Почти идеално | The Next Best Thing |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ John Schlesinger (I), imdb.com.
- ↑ Mann, 2004, pp. 46, 179
- ↑ Bond, Paul. Obituary: John Schlesinger, filmmaker, 1926–2003 // World Socialist Website. International Committee of the Fourth International, 8 August 2003. Посетен на 21 June 2011.
- ↑ John Schlesinger, Gene D. Phillips, Twayne Publishers, 1981, p. 17
- ↑ Bernard Edward Schlesinger | RCP Museum
- ↑ Their life through letters was later published by their grandson Ian Buruma as Their Promised Land (Penguin, 1917.)
- ↑ Mann, 2004, p. 54
- ↑ Current Biography Yearbook 1970, ed. Charles Moritz, The H. W. Wilson Co., 1971, p. 377
- ↑ Mann, 2004, p. 51
- ↑ Mann, 2004, p. 58
- ↑ John Schlesinger on Encyclopedia Britannica. Retrieved February 22, 2020.
- ↑ Rhodes, Rachel. Jocelyn Page – interview transcript // British Library, 25 November 2005. Посетен на 2 April 2016.
- ↑ Goldstein, Patrick. 'Midnight Cowboy' and the very dark horse its makers rode in on // LA Times, 2005-02-27.
- ↑ London Gazette, 45117/ 5 June 1970
- ↑ а б Diaries 1996–2004 // Untold Stories. с. 335.
- ↑ Meeks, Eric G. The Best Guide Ever to Palm Springs Celebrity Homes. Horatio Limburger Oglethorpe, 2014. ISBN 978-1479328598. с. 41–43.
- ↑ Palm Springs Walk of Stars by date dedicated
- ↑ Mann, 2004, p. 556
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
| ||||||||