Димче Сарванов
Димче Сарванов | |
български революционер | |
Роден |
1879 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | „Света Неделя“, Битоля, Република Северна Македония |
Религия | Православна църква |
Димче Сарванов в Общомедия |
“ | Расписка за г-да касиера отъ с. Цапари, Отъ който получихъ 109 г. сто и деветь гроша пари давасе настоящата разписка на гореписаното лице, за даму услужи когато и кадето стане нужда. Удостоверява Димко Сарвановъ, околийски (16.IV. -902 г.) | ” |
Димко Сарванов, наречен Димко Могилчето или Димче Могилче,[1][2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димко Илиев Сарванов е роден през 1879 година в битолското село Могила, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва основно училище в Могила и става член на ВМОРО, какъвто е и по-големият му брат.[3] Влиза в четата на Георги Сугарев и действа с нея в Битолско и Мариово. След разделянето ѝ е четник при Иван Кафеджията, с която по време на Илинденското въстание действа в Пелистер и Преспа. В 1904 година става войвода на самостоятелна чета. Негов четник е Груйо Акелов.[4]
След смъртта на Георги Сугарев продължава борбата срещу четите на гръцката пропаганда в Мариово.[5] Определен е за битолски районен войвода като действа с 8 души четници и в района на Малко Мариово. Негови помощник войводи са Христо Атанасов, Иван Димов – Пашата и Алексо Стефанов.[6]
Чета на Димче Сарванов, 14 септември 1906 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Димко Сарванов | Могила | Битолска | |
2. | Алекса Стефанов | Радово | Битолска | |
3. | Пане Калчев | Крушево | Битолска | |
4. | Димко Неделков | Лисолай | Битолска | |
5. | Христо Иванов | Битоля | Битолска | |
6. | Васил Костов | Битоля | Битолска | |
7. | Кольо Димитров | Битоля | Битолска | |
8. | Мито Василев | Битоля | Битолска | |
9. | Раде Тасев | Яворец | Кичевска | |
10. | Христо Настев | Битоля | Битолска | |
11. | Димитър Цинцар | Гопеш | Битолска | |
12. | Георги Спиров Мъртва | Битоля | Битолска | |
Павел Христов | Битоля | Битолска | заминал за Костурско[7] |
На 4 януари 1908 година Сарванов попада в засада в село Ношпал и за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива.[8][9][10]
Погребан е в гробището в двора на църквата „Света Неделя“ в Битоля.
-
Димко Могилчето в дрехите на убит от него паша
-
Паметник на Димко в родното му Могила
-
Убити от Димко войвода гъркомани от Сърбци - поп Ангел, чичо му и братовчед му. Фото Михаил Лиондас
-
Гъркоманин от Добромири, убит от Димко войвода
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Песен за Димко Могилчето и Шефкия (из „Спомени“ на Алексо Стефанов)
- Качак Шевки и Димко Могилчето
- "Разписка за касиера на с. Цапари",ръкопис, Битоля, 1902 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
- ↑ Мирчевъ, Боянъ. Димко Илия Сарвановъ - Могилчето // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 12 - 13.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.30-31.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.88-91.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 307.