Емил Камиларов
| Емил Камиларов | |
| български цигулар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 октомври 2007 г.
|
| Учил в | Национална музикална академия Санктпетербургска консерватория |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Инструменти | цигулка |
| Семейство | |
| Съпруга | Дина Шнайдерман |
Емил Камиларов е български цигулар и музикален педагог, професор. Наричан е „българския Паганини“.[1] Той е единственият музикант в света, който два пъти е свирил с цигулката на Николо Паганини.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1928 г. във влак, който пътувал за френския град Тулуза. През 1955 г. учи в Ленинградската консерватория, защитава дисертация, по-късно преподава там. От 1963 г. е професор. През 1961 г. в Генуа Камиларов печели Голямата награда в създадения през 1953 г. конкурс на името на великия гений.
В началото на 1960-те години сформира в София „Български камерен оркестър“. Със съпругата си Дина Шнайдерман (за която се оженва през 1955 г.) свирят в дует и се превръщат в абсолютни фаворити на публиката. И до днес световни радиостанции излъчват издадения някога от „Балкантон“ на винилна плоча запис на Първия концерт на Паганини със Софийската филхармония, дирижирана от Васил Стефанов.
В началото на 1980-те Камиларов и Шнайдерман напускат България, режимът ги обявява за „невъзвращенци“ и ги вкарва в „черния списък“. Споменаване на имената и излъчване на записите им е абсолютно забранено. Установяват се в Швеция, където откриват музикална школа и продължават да концертират по света. Камиларов преподава в музикалните академии в Гьотеборг и Упсала.
Едва през средата на 1990-те години семейството се завръща на българска сцена, изнася струнен концерт с полупрофесионален оркестър и води майсторски клас.
Умира в санаториум на 4 октомври 2007 г. в Упсала, Швеция, където живее от близо 30 години след продължително лечение от рак на простатата[1] Там е погребан. По желание на Емил Камиларов кончината му е запазена в тайна. Едва на 19 ноември 2007 г. новината за смъртта му е обявена от семейството.
До последния му ден, а и след смъртта му, отношенията на Емил Камиларов с България остават неизяснени. Вероятно натрупани в продължение на много години обиди, оскърбления и недоразумения са причина за скъсаната връзка на големия музикант с родината му. Според съпругата му в началото на 1980-те години те са прехвърлени във Филхармонията – той от Музикалната академия, а тя от Концертната дирекция, като в заповедта за преместването им завършва с нареждането „без право да свирят“[2]. В същото интервю като допълнително основание за заминаването им от България за Швеция тя изтъква желанието им да освободят сина им Стефан Камиларов (днес цигулар във Виена) от задължителната военна служба.
Участия
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Дина Шнайдерман: Купих си цигулката със заем от Вълко Червенков Архив на оригинала от 2013-06-14 в Wayback Machine.. avtorski.pogled.info. 25 ноември 2012 г.
- ↑ Проф. Дина Шнайдерман: Срещнах Емил Камиларов като ученичка. Той ме чака 8 години, за да се оженим – 24chasa.bg, 23 октомври 2014 г.
- ↑ „Международен фестивал на камерната музика“. 9 май 2014 г.
- ↑ „Международен фестивал на камерната музика“ – История
|
