Ецелино III да Романо
| Ецелино III да Романо | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 октомври 1259 г.
|
| Погребан | Италия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Ецелино II да Романо |
| Братя/сестри | Алберико да Романо |
| Други роднини | Фридрих II (тъст) |
| Ецелино III да Романо в Общомедия | |
Ецелино III да Романо (на италиански: Ezzelino III da Romano, Ecelino da Romano, Ezzelino il Tiranno; * 25 април 1194, Онара при Падуа, † септември/октомври 1259, замък Сончино при Кремона) е феодален господар в Марка Тревизо, привърженик на гибелините (на императора). Той е известен като особено жесток.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Ецелино II да Романо († 1235), господар на Басано, и четвъртата му съпруга Аделаида дегли Алберти ди Мангона, от графска фамилия в Тусция, дъщеря на Алберто IV, граф на Магнона при Прато, и на Емилия Гуиди.
От баща си наследява земите в Тревизо. През 1226 г. Ецелино III става подеста на Верона и след 4 години трябва да избяга от града. В тогавашния конфликт на Фридрих II Хоенщауфен с папата и градове в Ломбардия (партията на Гвелфите), Ецелино е на страната на императора (партията на Гибелините). През 1236 г. той завладява владението над Верона и управлява като синьор[1]. Скоро след това той превзема и Виченца. До 1241 г. Ецелино управлява Падуа, Белуно, Фелтре, Тренто и маркграфство Тревизо.
На 23 май 1238 г. той се жени във Верона за Селвагия (1223 – 1244), извънбрачната дъщеря на император Фридрих II. Той помага на императора с войска, който признава неговото самостоятелно управление. Той жестоко преследва противниците си. През 1248 г. папата отлъчва Ецелино и Фридрих II от Църквата.
След смъртта на императора в края на 1250 г. Ецелино продължава с други гибелини борбата против папата. Папа Инокентий IV свиква кръстоносен поход против Ецелино и неговите привърженици и през 1256 г. те завладяват Падуа. През 1258 г. Ецелино завладява Бреша. При нападение против Милано той губи на 27 септември 1259 г. в битката при Касано д'Ада при Сончино. Той е ранен от стрела. По време на бягството му е заловен близо до Бергамо. Не е известно как е умрял.
След смъртта на Ецелино да Романо големият градски съвет избира неговия последовател и сърегент Мастино I делла Скала (син на Якопино делла Скала) за Podestà del Popolo.
Данте го нарича заедно с Обицио д’Есте като кръвожаден тиран в неговата Божествена комедия.[2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gina Fasoli: Ezzelino III. da Romano. In: Lexikon des Mittelalters. Bd. 4, Sp. 196f.
- Gina Fasoli: Ezzelino da Romano fra tradizione cronachistica e revisione storiografica. In: Storia e cultura a Padova nell'età di sant'Antonio. Padua 1985, S. 85 – 101.
- Mario Rapisarda: La signoria di Ezzelino da Romano. Del Bianco, Udine 1965.
- Ezzelino III da Romano, Dizionario Biographico Italiano
- Wolfgang Stürner: Friedrich II. 2 Bde. WBG, Darmstadt 1992 – 2000.
