Иван Странски (почвовед)
Тази статия е за почвоведа. За физикохимика вижте Иван Странски (физикохимик).
| Иван Странски | |
| български почвовед | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 октомври 1959 г.
София, България |
| Учил в | Киевски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Почвознание |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Тодор Иванов Странски |
Иван Тодоров Странски е български почвовед.[1]
Роден е на 18 април 1886 година в Сливен в семейството на Тодор Иванов Странски от калоферския род Странски. [2] Негов чичо е революционерът и политик Георги Странски, а физикохимикът Иван Странски му е първи братовчед.
Съосновател е на Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където от 1921 до 1951 година завежда катедрата по общо земеделие. През 1924 – 1925 година е декан на факултета, от 1926 година е извънреден и редовен професор.[1] Той е член-кореспондент на Българската академия на науките от 1929 година и академик на БАН от 1943 г.[3]
След Деветосептемврийския преврат е смятан от комунистическия режим за политически неблагонадежден, а след публичните му критики към налаганото от диктатора Вълко Червенков масово прилагане на дълбоката оран е отстранен от Университета.[4]
Иван Странски умира на 29 октомври 1959 година в София.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 628-629.
- ↑ Аврамова, Румяна; Василева, Весела; Давчева, Даниела; Даскалова, Красимира; Димитрова, Дочка; Еленкова, Ваня: Куюмджиева, Миглена. Българската възрожденска интелигенция, Енциклопедия. София, Държавно издателство "Д-р Петър Берон", 1988. с. 636.
- ↑ Родът Странски – в kaloferheroes.blogspot.com, 27.04.2013
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 270.
|
