Направо към съдържанието

Изабела ди Капуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изабела ди Капуа
I. княгиня на Мелфи и Молфета
II. графиня на Кампобасо и Гуастала
Родена
1510 г.
Починала
Управление
ПериодI. 15231557
II. 15391557
ПредшественикI. Феранте ди Капуа
II. Феранте I Гонзага
НаследникI. и II. Чезаре I Гонзага
Герб
[[Файл: |100п|alt=]]
Семейство
РодДи Капуа по рождение, Гонзага по брак
БащаФеранте (Фердинанд) ди Капуа
МайкаАнтоника дел Балцо
Братя/сестриМария ди Капуа
СъпругТрояно Карачоло
Феранте I Гонзага
ДецаАнна Гонзага
Чезаре I Гонзага
Иполита Гонзага
Франческо Гонзага
Андреа Гонзага
Джовани Винченцо Гонзага
Ерколе Гонзага
Отавио Гонзага
Филипо
Джеронима Гонзага
Мария Гонзага
Изабела ди Капуа в Общомедия

Изабела ди Капуа (на италиански: Isabella di Capua, * 1510, † 17 септември 1559 в Неапол, Неаполитанско кралство) е княгиня на Мелфи и Молфета (1523–1559) и чрез брак графиня на Кампобасо и Гуастала (1539–1557).

Тя е най-голямата дъщеря на Феранте ди Капуа (* 1495, † 1523), граф на Алесано, маркиз на Спекия, 2-ри херцог на Термоли и княз на Молфета, и на съпругата му Антоника дел Балцо († 1547), дъщеря на граф Джовани Франческо дел Балцо.[1] Император Карл V Хабсбургски позволява на Феранте ди Капуа да комбинира герба си с този на съпругата си. Има една сестра:

  • Мария († 1555), херцогиня на Термоли като съпруга на Винченцо ди Капуа.

През 1525 г. се омъжва за Трояно Карачоло, княз на Мелфи, който получава като зестра Княжество Молфета, Маркграфство Спекия и Графство Алесано. През 1530 г. бракът е анулиран по политически причини от папа Климент VII.

След това Изабела се омъжва в Неапол за Феранте I Гонзага, граф на Гуастала, капитан и доверен човек на император Карл V. Тя му носи много феоди, сред които Кампобасо, Киеути, Джовинацо, Молфета, Сан Паоло ди Чивитате и Серакаприола. След смъртта на майка си тя наследява и други феоди, включително Алесано.

Изабела е запомнена като жена, възхвалявана от придворните поети и писатели, които ѝ посвещават мадригали и стихотворения заради нейната красота и морални добродетели.

Умира на около 49-годишна възраст в Неапол.

Изабела ди Капуа на медал от Якопо да Трецо (ок. 1550 г.).

Омъжва се два пъти:

∞ 1. 1525 за Трояно Карачоло, княз на Мелфи, анулиран 1530.

∞ 2. за Феранте I Гонзага, (* 28 януари 1507 в Мантуа, † 15 ноември 1557 в Брюксел), италиански кондотиер, граф на Гуастала (1539 – 1557), вицекрал на Сицилия (1536 – 1546), управител (губернатор) на Милано (1546 – 1555), от когото има седем сина и четири дъщери:

  • G. Brunelli, Ferrante Gonzaga, in „Dizionario biografico degli Italiani“, LVII, Roma 2001.
  • C. de Gioia Gadaleta, Isabella de Capua Gonzaga Principessa di Molfetta — Signora di Guastalla, Molfetta 2003.
  • M. Ziccardi, Gambatesa e i di Capua. I pastori e i signori, in D. Ferrara, Il Castello di Capua e Gambatesa. Mito Storia e Paesaggio, Campobasso 2010.
  • Giuseppe Amadei, I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras, a cura di Ercolano Marani, Mantova, Banca agricola mantovana, 1978
  • Giampiero Brunelli, Ferrante Gonzaga, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001, посетен на 23 август 2022 г.
  • Gonzaga 3: Ferdinando I Gonzaga, Isabella di Capua, Euweb.cz, посетен на 23 август 2022 г.
  1. Mario Ziccardi, Gambatesa e i Di Capua: i pastori e i signori,в Daniele Ferrara (a cura di), Il castello di Capua e Gambatesa: mito, storia e paesaggio, Campobasso, Direzione regionale per i beni culturali e paesaggistici del Molise, 2011, с. 17.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella di Capua в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​