Направо към съдържанието

Карл Австрийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Австрийски
Carl von Teschen
херцог на Тешен
Роден
Починал
30 април 1847 г. (75 г.)
ПогребанИмператорска крипта, Виена, Австрия
Управление
Период18221847
ПредшественикАлберт Саксонски
НаследникАлбрехт Австрийски
Други титлищатхалтер на Австрийска Нидерландия;
Велик магистър на Тевтонския орден
Герб
Военна служба
Звание1809 – Генерал на армиите
Години17921822
Служил на
Хабсбургска монархия
Хабсбургска монархия
Хабсбургска монархия
Род войскиВъоръжени сили на Австрия
ВойниВойни на Първата, Втората и Петата коалицияАлденховенНеервинденЖемапФльорюсАмбергВюрцбургОстрахЩокахЦюрихХоенлинденКалдиероЛандсхутАбенсбергЕкмюлАспернВаграм
Отличия Орден на Златното руно
Велик магистър и Кавалер на Големия тевтонски кръст
Голям кръст на Военния орден на Мария Тереза
Орден на Светия апостол Андрей Първозвани
Орден Сан Дженаро
Семейство
РодХабсбург-Лотаринги
БащаЛеополд II
МайкаМария-Лудовика Бурбон-Испанска
Братя/сестриМария Клементина Австрийска
Мария Терезия Австрийска
Мария Анна Австрийска
Лудвиг Австрийски
Франц II
Фердинанд III Тоскански
Йозеф Антон Йохан Австрийски
Райнер Йозеф Австрийски
Антон Виктор Австрийски
Александер Леополд Австрийски
Рудолф Австрийск
Йохан Австрийски
Мария Амалия Австрийска
СъпругаХенриета фон Насау-Вайлбург (15 септември 1815)
ДецаМария-Тереза Австрийска
Албрехт Австрийски
Карл Фердинанд Австрийски
Вилхелм Франц фон Хабсбург-Лотринген
Фридрих Фердинанд Леополд Австрийски
Подпис
Карл Австрийски в Общомедия

Карл Лудвиг Йохан Йозеф Лаурентиус Австрийски, Херцог на Тешен (на немски: Erzherzog Carl Ludwig Johann Joseph Laurentius von Österreich, Herzog von Teschen; * 5 септември 1771, Флоренция, Италия; † 30 април 1847, Виена, е австрийски ерцхерцог и херцог на Тешен, знаменит пълководец.

Властта над Тешенското херцогство наследява от дядо си, принц Алберт Саксонски, син на полския крал Август III, през 1822 г. Родоначалник на тешенския клон на Хабсбургската династия.[1]

Син е на император Леополд ІІ, 54-ти Велик магистър на Тевтонския орден, и Мария-Лудовика Бурбон-Испанска.

Ерцхерцог Карл в битката при Асперн

Своите бойни умения Карл показва още в началото на революционните войни, през 1792 и през 1796 г. командва Рейнската армия и действа успешно срещу французите. След загубите на австрийската армия в Италия той оглавява остатъка от тамошната армия, без да успее да овладее положението и скоро походът завършва с Леобенското примирие.

Във войната от 1799 г. предвожда австрийците по поречието на река Лех и след победата при Щоках принуждава маршал Журдан да остъпи по Рейн. По-късните му успехи му осигуряват място в Придворния военен съвет.

През 1800 г., след австрийските поражения при Маренго и Хоенлинден, Карл се съгласява да командва разбитата армия. Той провежда успешно отстъпление и подписва примирие с французите, на което се основава Люневилския договор. През 1801 г. вече е председател на Придворния Хофкригсрат, но неговите реформи в австрийската военна система не успяват да изкоренят старите обичаи и духът на съсловността в армията.

През 1805 г., командвайки войските в Италия, се сражава при Калдиеро. През 1809 г., в началото на новата война с Наполеон, Карл е предводител на всички австрийски войски, но се смята, че неговият успех винаги е бил възпрепятстван от недостатъчните му твърдост и решителност. Винаги опитващ да постави братята си като предводители на отделните войскови, докато всички те са под негово командване Карл си навлича неодобрение в дворцовите среди. Победата му при Асперн все пак доказва способността му да надделее над наполеоновата войска, а след загубата при Ваграм водените от него австрийци отстъпват бързо и изкусно.

В походите от 1813 – 1814 г. Карл не участва.

През 1815 г. се жени за Хенриета фон Насау-Вайлбург (1797 – 1829), дъщеря на дъщеря на княз Фридрих Вилхелм фон Насау-Вайлбург. С нея имат шест деца:[2]

Историческите съчинения на Карл са много ценни за военната литература. Недостатъкът на дидактическите му книги на военна тема е натрапчивата им едностранчивост. От неговите съчинения най-важни са:

  • „Grunds ä tze der Strategie“ (описание на похода от 1796 г.);
  • „Geschichte des Feldzuges v. 1799 in Deutschland u. in der Schweiz“.

По-голямата част от монографиите му са отпечатани в австрийския военен вестник под буква С.

Алберт фон Саксен-Тешен
Флаг на Хабсбургската монархия
Флаг на Хабсбургската монархия
Управител на Хабсбургска Нидерландия
(1793 – 1794)
Фридрих Август фон Харах
Франц фон Хабсбург
Флаг на Тевтонския Орден
Флаг на Тевтонския Орден
Велик магистър на Тевтонския орден
(1801 – 1804)
Антон фон Хабсбург