Кожле
Тази статия е за селото. За средновековната крепост вижте Кожле (крепост).
| Кожле Кожле | |
| — село — | |
 Манастирът „Рождество Богородично“ | |
  Кожле | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Ибрахимово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 233 m |
| Население | 5[1] души (2021) |
| Пощенски код | 1044 |
| МПС код | SK |
| Кожле в Общомедия | |
Кожле (на македонска литературна норма: Кожле) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Блатия на десния бряг на Пчиня.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 1,6 километра източно от селото е разположена крепостта Маркови кули. Под нея е средновековният Кожленски манастир „Рождество Богородично“ (бивш „Свети Никола“).
В 1847 година е изградена църквата „Свети Спас“.
В края на XIX век Кожле е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кожле живеят 585 българи християни.[2]
В началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 22 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кожле има 344 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[4]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският свещеник Тодор Колев е тормозен от властите.[5]
При избухването на Балканската война 3 души от Кожле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Първата световна война 4 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[7]
Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 400 жители македонци.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители,[9] а според последното преброяване от 2021 година — 5 жители.[1]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 0 |
| албанци | 1 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| няма данни[10] | 4 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кожле
Атанас Стоилев, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[11] и Петър Журски[12]- Васил Йорданов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[13]
- Тодор Попандреев, български свещеник, изтезаван от сръбските власти след Междусъюзническата война[14]
- Трайко Христов (1872 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
Ангелко Василевски (1924 – 1944), югославски партизанин[15]-
Александър Андреевски (1922 – 2005), югославски и македонски лекар специалист, основоположник на модерната оториноларингология в Република Македония[16]
- Починали в Кожле
Константин Минов (1868 – 1905), сръбски свещеник
- Свързани с Кожле
- Асен Траянов (1885 – 1940), български изследовател, по произход от Кожле
- Василие Йованович (1874 – 1970), сръбски политик, по произход от Кожле
- Теодор Траянов (1882 – 1945), български поет, по произход от Кожле
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 29 септември 2024. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 3 – 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3
- ↑ 200K Volkstumskarte Jugoslawien
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2024
- ↑ Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 425.
- ↑ Беа, загинаа, останаа. Скопје, Историски Архив, 1969. с. 40. (на македонска литературна норма)
- ↑ Почина академикот Александар Андреевски // А1, 29 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 29 септември 2024. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
