Константин Пазов

Константин Пазов
	Константин Пазов
български офицер и общественик
	Константин Пазов като юнкер с негови другари в София
Звание	Полковник
Години на служба	1893 – 1920
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	6-и пехотен полк; 35-и пехотен полк; 39-и пехотен полк; 61-ви пехотен полк; 15-и пехотен полк; 7-и пехотен полк
Командвания	4-ти пехотен полк
Битки/войни	Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	11 май 1872 г. Прилеп, Османска империя
Дата и място на смърт	1949 г. (76 г.) София, България

Константин Наумов Пазов е български офицер и общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации.^[2]

Биография

Константин Пазов е роден на 11 май 1872 година в град Прилеп.^[2] Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 септември 1893 е произведен в чин подпоручик. По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 4^-ти пехотен плевенски полк. Военната му служба преминава изцяло в пехотни полкове: 6^-и, 35^-и, 39^-и, 61^-ви, 15^-и, 7^-и и 4^-ти.

На 5 юли 1919 г. е произведен в чин полковник, а през 1920 г. е уволнен от служба. През 1920 година е член основател на Врачанското македонско благотворително братство.^[3] Участва като делегат от него на общия конгрес на македонските бежанци от 1923 година.^[4] На 18 януари 1925 година е избран за председател на братството,^[5] но през май същата година се премества във Видин и напуска поста.^[6] На 7 февруари 1926 година е избран за председател на Видинското македонско благотворително братство.^[7]

След Деветнадесетомайския преврат влиза във Временния национален комитет, подкрепен от новата власт, който заменя Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.^[8]

Полковник Константин Пазов умира в София през 1949 година.^[2]

Синът му Кирил също е офицер (поручик), служил по време на Втората световна война като взводен командир в 6^-и полк (1941 – 1943), ротен командир в същия полк (1943 – 1944) и ротен командир в 18^-и полк (1944 – 1945).

Военни звания

Подпоручик (30 септември 1893)
Поручик (2 август 1897)
Капитан (2 август 1903)
Майор (14 юли 1913)
Подполковник (14 август 1916)
Полковник (5 юли 1919)

Бележки

↑ ДА – Благоевград, фонд 1599, опис 1, а.е. 72, л. 1
↑ ^а ^б ^в Парцел 32 // София помни. Посетен на 26 януари 2016.
↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 502 – 503.
↑ НБКМ-БИА C VIII 38
↑ Хроника // „Независима Македония“ III (96). София, СМЕО, 6 февруари 1925. с. 3.
↑ Хроника // „Независима Македония“ III (112). София, СМЕО, 5 юни 1925. с. 3.
↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (149). София, СМЕО, 5 март 1926. с. 3.
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[1] ДА – Благоевград, фонд 1599, опис 1, а.е. 72, л. 1

[София_помни_32-2] а ^б ^в Парцел 32 // София помни. Посетен на 26 януари 2016.

[3] Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 502 – 503.

[4] НБКМ-БИА C VIII 38

[5] Хроника // „Независима Македония“ III (96). София, СМЕО, 6 февруари 1925. с. 3.

[6] Хроника // „Независима Македония“ III (112). София, СМЕО, 5 юни 1925. с. 3.

[7] Хроника // „Независима Македония“ IV (149). София, СМЕО, 5 март 1926. с. 3.

[8] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]