Любчо Георгиевски
- Тази статия е за северномакедонският политик. За северномакедонския общественик вижте Любчо Георгиевски (общественик).
Любчо Георгиевски Љубчо Георгиевски | |
Северномакедонски политик | |
Любчо Георгиевски през 2012 г. | |
Роден | |
---|---|
Религия | православие |
Националност | Северна Македония България |
Учил в | Скопски университет |
Политика | |
Партия | Движение за всемакедонска акция (1990); ВМРО – ДПМНЕ (1990 – 2003); ВМРО – Народна партия (от 2004 г.) |
1-ви председател на ВМРО – ДПМНЕ | |
17 юни 1990 – 13 май 2003 | |
3-ти министър-председател | |
1 ноември 1998 – 15 септември 2002 | |
председател на ВМРО – Народна партия | |
от 26 февруари 2012 г. (неформален лидер: 2004 – 2007 г.) | |
Семейство | |
Съпруга | Снежана Георгиевска |
Деца | Лъв Георгиевски |
Любчо Георгиевски в Общомедия |
Любчо Георгиевски (на македонска литературна норма: Љупчо Георгиевски, изписва се и като Љубчо Георгиевски) е виден политик от Северна Македония.
Играе важна роля в създаването на суверенна и независима Северна Македония. Бил е подпредседател (вицепрезидент) на Социалистическа република Македония (1991) и министър-председател на Република Македония (1998 – 2002); съосновател е и председател на политическата партия ВМРО-ДПМНЕ (1990 – 2003), съосновател (2004) е и настоящ лидер на ВМРО Народна партия от 2012 г.
През юни 2006 г. придобива българско гражданство, самоопределя се като българофил.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георгиевски е роден на 17 януари 1966 година в град Щип. През 1988 година завършва сравнителна литература в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“.[2]
Във ВМРО-ДПМНЕ
[редактиране | редактиране на кода]Съосновател е и първи председател на ВМРО-ДПМНЕ – от 17 юни 1990 до 13 май 2003 г.
След провъзгласяването на независимостта от Югославия е избран на 27 януари 1991 г. за първия подпредседател (вицепрезидент) на Социалистическа република Македония, но по-късно през годината подава оставка от този пост.
Депутат е в парламента на страната в периода 1992 – 1995 г.[2]
Министър-председател
[редактиране | редактиране на кода]През периода от 30 ноември 1998 до 1 ноември 2002 г. Георгиевски е министър-председател на Република Македония.
По време на неговото управление са размразени двустранните отношение между България и Северна Македония, като през 1999 г. е подписана съвместна декларация на министър-председателите на двете страни, съдържаща копромисно решение на така наречения „езиков спор“.[3]
През 2001 г. след войната в Косово, в Северна Македония избухва въоръжен конфликт между албански сепаратисти и северномакедонските въоръжени сили. След неколкомесечни сражения северномакедонските сили надделяват и сепаратистите са разоръжени. Георгиевски договоря военната подкрепа на България, която се оказва решаваща за младата република. С президента подписва Охридското споразумение с представители на 4 политически партии, включително на етническите албанци, на 13 август 2001 г. Споразумението прекратява въоръжения конфликт и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци.[4] В тази връзка предлага създаването на етнически чисти държави на Балканите като единствен възможен вариант за тяхното развитие и мир в региона. Според него след неизбежното отделяне на Косово от Сърбия Северна Македония ще се обособи като 3-та албанска държава. За да няма вътрешни размирици, смята, че единственият възможен изход за Северна Македония е размяната на територия и население. Планът му се приема противоречиво. Според някои това е опит Северна Македония да се подели между Албания и България от българина Любчо Георгиевски, според други всичко, което е прогнозирал анализаторът Любчо Георгиевски, се е сбъднало, според трети това е начин македонизмът да се съхрани от разпад.
Във ВМРО Народна партия
[редактиране | редактиране на кода]Георгиевски, след разногласия със следващия лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, създава новата ВМРО Народна партия на 4 юли 2004 г. Той е неин неформален лидер до март 2007 г., когато отказва да се кандидатира от ВМРО-НП за президент, позовавайки се на проблеми със здравето.
В интервю за радио Свободна Европа на 6 март 2011 г. Георгиевски се обявява за компромис с Гърция за промяна на името на тогавашната Република Македония в името на евро-атлантическата интеграция на страната. Заявява: Македония вече не е само мултиетническа, а може да се каже и мултирелигиозна държава...[5] Определя наложения след неговото управление процес на „антиквизация“ в страната като карикатурен и определя бутафорния проект „Скопие 2014“ като „Дисниленд на Балканите“. Остро критикува и систематично провежданата политика на българофобия на наследника си на премиерския пост Никола Груевски[6] и го определя като сърбофил.
Избран е за лидер на партията на 26 февруари 2012 г.
Българско гражданство
[редактиране | редактиране на кода]През юни 2006 г. Георгиевски придобива българско гражданство на основание на деклариран български произход на родителите му, въз основа на подписана нотариално заверена декларация за българско самосъзнание.[7] След получаването на българско гражданство е подложен на жестоки критики в страната си и се оттегля от политиката за няколко години.
През лятото на 2007 г. взима участие в българския политически живот като член на инициативния комитет за издигане на Кирил Пендев за кандидат за кмет на Благоевград.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на 2 стихосбирки, сборник от разкази[2], публицистика и автобиография:
- „Остварување на вековниот сон“, НИП „Нова литература“, Скопје, 2001
- „С лице към истината. Избрани статии, есета, речи“, из-во „Балкани“, София, 2007, ISBN 978-954-9446-46-3
- '„Тоа сум јас“, 2012, „Лекс легис“, ISBN 9786086543
През юни 2012 г. представя своята автобиографична книга „Тоа сум јас“ („Това съм аз“), в която говори за своя личен живот и политическа кариера.[8] В кигата констатира, че „македонците са най-големите фалшификатори на балканската история“.[9]
Рекорд
[редактиране | редактиране на кода]Георгиевски е включен (1999) в Книгата за рекорди на Гинес като най-младия премиер. При встъпване в премиерската длъжност е на 32 години.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Любчо Георгиевски е женен за Снежана Георгиевска, с която има син на име Лъв (Лав).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Што се случува во десницата? Утрински весник, број 3294 од 31 мај 2010 година[неработеща препратка]
- ↑ а б в (англ.) Биография (архивирано)
- ↑ 398 Език мой, враг мой // Дневник, 2001. Посетен на 1 октомври 2008.[неработеща препратка]
- ↑ Brunnbauer, Ulf. The implementation of the Ohrid Agreement: Ethnic Macedonian resentments (PDF) // Journal on Ethnopolitics and Minority Issues in Europe (1/2002). 2002. Архивиран от оригинала на 2009-03-05. Посетен на 28 декември 2008.
- ↑ ВМРО-Народна партия готова да направи компромис за името на Македония, mediapool.bg, 7 март 2011 г.
- ↑ Любчо Георгиевски: Македония прилича на историческа карикатура със стремежа си за „антиквизация“, www.mediapool.bg, посетен на 12 май 2012 г.
- ↑ Агенция за българите в чужбина. Издаване на удостоверение за български произход. Т. 4 Нотариално заверена декларация за българско национално съзнание по образец
- ↑ „Тоа сум јас“, нова книга на Љубчо Георгиевски; преземено од Плус Инфо, 25.06.2012
- ↑ Ex-Macedonian PM: Đinđić wanted exchange of territory – B92, June 29, 2012. Архив на оригинала от 26 декември 2014 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Георгиевски, Любчо. Кой со кого ке се помирува?.
- Любчо Георгиевски има потвърдено Български паспорт
- Интервю на Любчо Георгиевски за Радио Свободна Европа, 6 март 2011
Бранко Цървенковски | → | министър-председател (30 ноември 1998 – 1 ноември 2002) | → | Бранко Цървенковски |
|
|
- Вицепрезиденти
- Политици от Социалистическа република Македония
- Министър-председатели на Северна Македония
- Дейци на ВМРО-ДПМНЕ
- Дейци на ВМРО-НП
- Северномакедонски автори на разкази
- Северномакедонски публицисти
- Северномакедонски есеисти
- Северномакедонски поети
- Автобиографи
- Възпитаници на Скопския университет
- Северномакедонски българи
- Родени в Щип