Марко Вачков

Марко Вачков
	Марко Вачков
български кооперативен деец
Роден	11 октомври 1866 г. Сухиндол, Османска империя
Починал	25 май 1936 г. (69 г.) София, Царство България

Марко Колев Вачков е български кооперативен деец. Основател на модерното пчеларство в България. Председател на Македонското дружество в Сухиндол и на сухиндолското читалище. Книжовник, учител, публицист, преводач.

Биография

Марко Вачков е роден на 11 октомври 1864 или 1866 година в Сухиндол. Първоначално учи в родното си място, а после втори клас в Априловската гимназия в Габрово (1882). Завършва педагогически курс в Свищов (1882) и земеделски курс за учители в средното земеделско училище в „Образцов чифлик“ край Русе (1896).^[1]

Участва в Сръбско-българската война (1885) като доброволец. Награден е със сребърен орден „За военна заслуга“.^[1]

Учителства две години в село Върбовка, Русенско, и повече от четвърт век в Сухиндол.^[1]

Инициатор е за основаването на Българското пчеларско дружество (1899) и на Българския пчеларски съюз (1911), участва в учредяването на Всеславянския пчеларски съюз (1910).^[1] Инициатор е за образуването на първата пчеларска кооперация в България – „Нектар“^[2] в София, с район на действие в цялата страна, и неин подпредседател (1915 – 1920). През 1900 година започва „Пчеларска библиотека“.^[1] Започва да издава списание „Пчела“, на което е главен редактор (1902 – 1927). Участва в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия, Белгия (1904 – 1905).

Основава лозаро-винарската кооперация „Гъмза“ в Сухиндол (1909), една от първите в България, на която 20 години е председател и други 5 години – директор.^[1] Член-основател на Съюза на българските лозаро-винари (1920) и Съюза на лозаро-винарските кооперации (1928).

Основател е на Сухиндолската популярна банка (1919), на която е директор 10 години и е член на Управителния съвет. Подпредседател на УС на Съюза на популярните банки в София^[1] (1919 – 1935).

Основател на кооперативната централа „Напредък“ (1919), член на Управителния съвет на Върховния кооперативен съюз (1927 – 1928).

Председател на Македонското дружество в Сухиндол и на сухиндолското читалище.^[1]

Автор и преводач на множество популярни книги, отпечатвани по правило с негови собствени средства и разпространявани масово сред населението.^[1] Редактор на вестници в Сухиндол.

Умира на 25 май 1936 година в Сухиндол.^[1]

Книги

Негови книги са:

„За лозарството и филоксерата в Сухиндол“ (1899),
„Разсадник на американски лози“ (1903),
„Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери“ (1905),
„Пчеларска библиотека“ (1905),
„Ново пчеларство“ (1912, преведена на турски език),
„Сухиндол и кооперацията му“ (1915).

Превежда:

„Ползата от пчелите“ от Т. Цеселски,
„Медът като лекарство, храна и продукт за домашно употребление“ от А. Дубини,
„Животът на Франсоа Хубер“ от А. П. дьо Кандол,
„Пчела, нейната естествена история“ от Т. В. Кован,
„Кошерът Дадан-Блат“ от Ед. Бертран,
„Болести и неприятели на пчелите“ от Ж. дьо Лаянс,
„Селско-стопански кооперации в чужбина“,
„Кооперативна христоматия“ от В. Ф. Тотомиянц и др.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 51. Посетен на 9 февруари 2023.
↑ Първата пчеларска кооперация в България – „Нектар“ // cks.bg. 14 януари 2021. Посетен на 9 февруари 2023.

[:0-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 51. Посетен на 9 февруари 2023.

[2] Първата пчеларска кооперация в България – „Нектар“ // cks.bg. 14 януари 2021. Посетен на 9 февруари 2023.

[1]

[2]