Мистра (на гръцки: Μυστράς, Мистрас) е съвременно село и средновековен византийски град в ном Лакония на полуостров Пелопонес, Южна Гърция. Руините на града, туристическа забележителност, се намират над едноименното село на склоновете на Тайгетските планини, недалеч от древна Спарта.

География

Мистра
	Мистра
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	; Изглед към цитаделата на Мистра
В регистъра	Archaeological Site of Mystras
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Гърция
Тип	Културен
Критерии	ii, iii, iv
Вписване	1989 (13-а сесия)
Координати	37°04′00″ с. ш. 22°22′00″ и. д. / 37.066667° с. ш. 22.366667° и. д.
	Мистра в Общомедия

Мистра
Μυστράς
	Мистра Μυστράς
	Църквата „Св. Димитър“. На заден план – Спарта.
	Мистра
Страна	Гърция
Област	Пелопонес
Площ	54 ha
Надм. височина	310 m
Население	4608 души (2001)
МПС код	AK
	Мистра в Общомедия

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История

През 1204 г. участниците в Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол и разпокъсват византийските земи на множество васални графства и баронства. Наследници на византийския трон се оттеглят – Ласкаридите на изток в новообразуваната Никейска империя, а Комнините – създават на изток и запад Трапезундската империя и Епирското деспотство.

В Латинската империя

В края на 1248 г. принц Гийом II дьо Вилардуен, владетел на Ахейското княжество превзема Монемвасия – последната византийска твърдина в Морея. Лакония е включена в границите на Ахейското княжество, а принц Гийом започва поредица от строежи на укрепления. Едно от тях е крепостта Мистра недалеч от Лакедемон, построена на една височина в полите на планината Тайгетос. На следващата година Гийом мести столицата на княжеството от Андравида в Мистра.^[2]

През 1259 г. Михаил VIII Палеолог печели Пелагонийската битка и пленява принц Гийом с част от благородниците му, а две години по-късно реставрира Византия след като завзема Константинопол.

През 1262 г. Гийом е освободен срещу обещание да предаде трона на Ахейското княжество, което той не спазва. Все пак Византия успява да възвърне контрол над малка част от югоизточен Пелопонес, възстановявайки област Морея първоначално в района на Монемвасия. Назначените управители – кефали, на гръцки: Κέφαλος на Морея засилват натиска и завземат територии от отслабеното Ахейското княжество, като през 1289 г. присъединяват столицата Мистра. По същото време седалището на управителите е преместено от Монемвасия в Мистра. Рангът на управителите е повишен до епитропи, на гръцки: επίτροπος. Един от тях е Андроник Асен, епитроп на Морея от 1316 до 1322 г., син на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина.

Във Византия

Възстановена Византия засилва натиска върху отслабващото франкско Ахейско княжество. След 1348 франките са окончателно изтласкани от Пелопонес, а земите на Ахейското княжество са присъединени към Пелопонеското деспотство (Деспотство Морея), столица на което става Мистра. Морейските управители получават титлата деспот, на гръцки: δεσπότης.

Деспота̀тът осигурява културен разцвет на Мистра. Според Оксфордския речник на Византия „Мистра изживява забележителен културен напредък, включвайки творбите на Плитон и привлича художници и архитекти от най-високо качество.“ Стенописите на църквата в манастира Света Богородица Перивлепта са едни от малкото оцелели късновизантийски творби, считани за основополагащи в разбирането на византийското изкуство.

Мистра остава последен център на византийските мислители. Неоплатонистът Плитон живее тук до смъртта си през 1452 г. Той и други учени в Мистра повлияват Италианския Ренесанс, особено след посещението им във Флоренция през 1439 г. в свитата на Йоан VIII Палеолог.

Последният византийски император Константин XI Палеолог е Морейски деспот в Мистра. Той носи българска кръв по майчина линия. Майка му е византийската императрица Елена Драгаш, дъщеря на Велбъждкия деспот Константин Деян и внучка на българския цар Иван Александър. След смъртта на Йоан VIII Палеолог, Константин XI Палеолог е коронясан в митрополитската църква на Мистра, след което заминава да заеме трона в Константинопол. Днес мястото на коронацията е отбелязано с барелеф на двуглав орел – византийския имперски символ от епохата на Палеолозите.

Османско владичество

След превземането на Константинопол от османлиите през 1453 г. Деспотство Морея остава последната незавладяна византийска територия. Последният деспот на Морея и владетел на Мистра е Димитър Палеолог. През 1460 той отстъпва пред войските на Мехмед II и предава града в ръцете на султана.

В Османската империя Мистра, Мезистре, е седалище на санджак. Градът остава в ръцете на османлиите до 1821 след кратка венецианска окупация през 1687-1715 г.

В наши дни

Османлиите държат Мистра до началото на Гръцката война за независимост през 1821 г. Градът е изоставен от крал Отон I в полза на новопостроената Спарта.

Забележителности

През 1989 руините на Мистра заедно с крепостта, двореца, църквите и манастирите са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Вижте също

Източници

↑ dlib.statistics.gr
↑ Runciman, Steven. The Lost Capital of Byzantium: The History of Mistra and the Peloponnese. Great Britain, Tauris Parke Paperbacks, 2009. ISBN 978 1 84511 895 2. с. 3.

Външни препратки

Мистра

[wikidata-f9995a2fe51a592958fbe9ff3f482531d21e1ee8-v6-1] .statistics.gr

[runciman-2] Runciman, Steven. The Lost Capital of Byzantium: The History of Mistra and the Peloponnese. Great Britain, Tauris Parke Paperbacks, 2009. ISBN 978 1 84511 895 2. с. 3.

[1]

[2]