Направо към съдържанието

Мустакат нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мустакат нощник
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Apo-Chiroptera
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Мустакат нощник (M. mystacinus)
Научно наименование
(Kuhl, 1817)
Разпространение
Мустакат нощник в Общомедия
[ редактиране ]

Мустакатите нощници (Myotis mystacinus) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Северозападна Африка, Европа и умереният пояс на Азия до Сахалин и Япония. В България се срещат в цялата страна.[3]

Мустакатият нощник е най-дребният нощник, срещащ се в Европа, с маса 5,0-7,5 g, дължина на тялото с главата 35-48 mm и размах на крилете 190-225 mm. Гърбът е светлокафяв и лъскав, а долната страна на тялото е по-светла, до белезникава, ушите и летателните мембрани са почти черни. Трагусът е сравнително къс, заема малко повече от половината дължина на ухото, което също е относително късо. Опашката е дълга, почти колкото тялото с главата. Мустакатият нощник силно наподобява на външен вид южния мустакат нощник (Myotis aurascens), който някои класификации приемат за негов подвид.[3]

Мустакатият нощник обитава сгради, хралупи, пещери, пукнатини на скали, като се среща както в гористи, така и в открити местности. Живее поединично или в групи до 10-15 екземпляра. Обикновено женските раждат по едно малко, в редки случаи две. Ориентира се чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани звукови сигнали с честота 49-50 kHz.[3]

  1. Myotis mystacinus (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Мустакат нощник. Посетен на 2022-03-28
  3. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 215-220.