Направо към съдържанието

Нарцистично личностно разстройство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нарцистично личностно разстройство
Класификация и външни ресурси
МКБ-10F60.8
МКБ-9301.81
Нарцистично личностно разстройство в Общомедия

Нарцистично личностно разстройство или Нарцистично личностово разстройство[1] (НЛР) е личностно разстройство, дефинирано от Диагностичния и статистически наръчник на психичните болести (диагностична класификационна система, използвана в САЩ) като „широко разпространен модел на величественост, нужда от възхищение и липса на емпатия“.[2]

Нарцистичния човек е описван като по-скоро обърнат навътре за удоволствие, отколкото като зависим от другите и бидейки прекомерно зает с неща като лична адектватност, сила и престиж.[3] Нарцистичното личностно разстройство е близко свързано с егоцентризма. Също разговорно е свързано с „божествения комплекс“.

DSM-IV разделя личностните разстройства на три класа, базирани на прилики в симптомите.[2] Това разделяне категоризира нарцистичното личностно разстройство като клас „B“ личностно разстройство. Тези личностни разстройства имат общо в прекомерното чувства за лична значимост. Също в този клас са емоционално нестабилната личност, хистеричното разстройство на личността и диссоциалното разстройство на личността.

МКБ 10 (Международна класификация на болестите, публикувана от СЗО в Женева през 1992) разглежда нарцистичното личностно разстройство като „личностностно разстройство, което не пасва на нито едно специфична рубрика“. Препраща го към категорията, позната като „Други специфични личностни разстройства“.

Нарцисизмът като разстройство е характеристика на личността, която се проявява в надценено ниво на самочувствие и възприемане себе си и на своите качества от изключителна гледна точка, която често не съответства на реалността.[4]

Нарцисизмът (НЛР) е еднакво често срещан сред мъжете и жените.

Терминът „злокачествен нарцисизъм“ е записан от Ерих Фром, който го нарича „тежко душевно заболяване, което изразява квинтесенцията на злото“.[5]

Нарцисистът и правната санкция

[редактиране | редактиране на кода]

Нарцисът е „опериран“ от чувство за вина – като лична себеоценка, но не и в съдебнопсихиатричния смисъл, където осъзнава своите действия и желае настъпване на техните опасни последици.

Способен е да манипулира фактите така, че да бъдат нагодени за собствените му цели и имидж, които желае да покаже пред света.

Според психологическия въпросник на Робърт Хеър – инструмент за диагностициране на психопатологичното разстройство, нарцисът би използвал своята харизма, способност за манипулация, заплахи, избирателно сексуално поведение и психическо и физическо насилие, за да контролира другите и да постигне целите си.

Нарцистичната ярост може да се изразява в крясъци, пасивна агресия, рушене, побой и в крайни случаи – дори убийство. Въпреки че невинаги е престъпник, проучвания показват, че до 25 % от затворниците отговарят на диагностичните критерии за психопатия. Често точно тези престъпници статистически имат по-голям шанс да бъдат освободени предсрочно.[6]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Narcissistic personality disorder в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​