Направо към съдържанието

Оток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оток
Класификация и външни ресурси
МКБ-10R60.9
МКБ-9782.3
База данни
DiseasesDB		9148
Мед. рубрики MeSHD004487
Оток в Общомедия

Оток или едема[1] е натрупване на течност под кожата и в кухините на тялото, което може да причини болка. Клинически, отокът се проявява като подуване. Количеството екстрацелуларна течност се определя от баланса на хомеостазата на флуида.

Класификация

[редактиране | редактиране на кода]

Кожният оток се характеризира с хлътване, след като се приложи натиск върху малка област, а вдлъбването остава и след премахването на натиска. Периферният хлътващ оток е най-често срещаният вид и се получава от задържане на вода. Може да се предизвика от системни болести, бременност у някои жени, пряко вследствие на сърдечна недостатъчност или локални състояния като разширени вени, тромбофлебит, дерматит или ухапвания от насекоми. Нехлътващият оток се свързва със състояния като лимфедем, липедем и микседем. Квашиоркор се нарича отокът, причинен от сериозен недостиг на протеини.

Общ оток

[редактиране | редактиране на кода]

Повишение в хидростатичното налягане настъпва при сърдечна недостатъчност. Спадане не осмотичното налягане възниква при нефротичен синдром и чернодробна недостатъчност.[2]

Причините за оток, намиращи се из цялото тяло, могат да породят оток в множество органи или периферно. Например, тежката сърдечна недостатъчност може да причини белодробен оток, асцит и периферен оток. Такъв тежък системен оток се нарича анасарка. В редки случаи, инфекция на парвовирус V19 може да причини общ оток.[3]

Макар ниското плазмено онкотично налягане широко да се счита за причинител на оток от нефротичен синдром, повечето лекари отбелязват, че отокът може да възникне преди да има значително количество протеини в урината (протеинурия) или спадане на нивото на протеините в плазмата. Повечето видове нефротичен синдром се дължат на биохимични или структури промени в основната мембрана на капилярите в бъбречните гломерули, а тези промени настъпват, в известна степен, у съдовете на повечето други тъкани в тялото. Следователно, покачването на пропускливостта, която води до протеини в урината, може да обясни отока, ако всички останали съдове също са по-пропускливи.[4]

Оток често се появява през късните етапи на бременността у някои жени. Това се случва по-често при тези, които имат история на белодробни проблеми или слабо кръвообращение, като наличието на артрит също спомага образуването на оток. Жените с артрит най-често търсят медицинска помощ за болката, причинена от силно подуване. Отоците, възникващи по време на бременност, обикновено се намират в долната част на крака, най-често от прасеца надолу.

Оток на органи

[редактиране | редактиране на кода]

Оток може да възникне в определени органи като част от възпаление или тендинит. Някои органи развива оток чрез механизми, специфични за тъканта им.

Примери за оток на органи:

  • Мозъчен оток е натрупването на екстрацелуларна течност в мозъка. Може да възникне в токсични или анормални метаболични състояния и условия, като например системен лупус или намален кислород на голяма височина. Причинява сънливост или загуба на съзнание, което може да доведе до мозъчна дислокация и смърт.
  • Белодробен оток настъпва, когато налягането в кръвоносните съдове в белия дроб се повиши, поради възпрепятстване на изнасянето на кръв през белодробните вени. Това обикновено се дължи на спиране на лявата камера на сърцето. Може да се наблюдава и при височинна болест или вдишване на отровни химикали. Белодробният оток причинява задух. Плеврална ефузия може да се образува тогава, когато се натрупва течност в плевралната кухина.
  • Оток може да се образува и в роговицата на окото при глаукома, тежък конюнктивит или кератит след операция. Потърпевшите могат да виждат цветни кръгове около по-ярките светлини.
  • Отокът около очите се нарича периорбитален оток. Околоочните тъкани са най-видимо подути след събуждане, вероятно в резултат от гравитационно преразпределение на течността в хоризонтална позиция.
  • Друг вид кожен оток е микседемът, който се причинява от повишено отлагане на съединителна тъкан. При микседема отокът се получава от повишено склонност на тъканта да задържа вода в екстрацелуларното си пространство. Това се дължи на увеличаване на хидрофилните молекули, богати на въглеводороди, които са се отложили в тъканната матрица. Отокът се образува по-лесни при възрастни пациенти, което все още не е напълно обяснено.
  • При лимфедема анормалното отделяне на екстрацелуларна течност се причинява от проблеми с лимфната система. Това може да се дължи на повишено налягане от рак, уголемен лимфен възел, разрушаване на лимфни възли от радиотерапия или просмукване в лимфатичните съдове вследствие инфекция. Най-често се дължи на недостатъчно изпомпване от мускулите, поради неподвижност, особено при състояния като множествена склероза или параплегия.

Механизъм

[редактиране | редактиране на кода]

Шест фактора допринасят за образуването на оток:

  1. повишено хидростатично налягане;
  2. намалено колоидално или онкотично налягане в кръвоносните съдове;
  3. повишено колоидално или онкотично налягане в тъканите;
  4. повишена пропускливост на стените на кръвоносните съдове (напр. възпаление);
  5. запушване на пътя на течността в лимфната система;
  6. промени в свойствата за задържане на вода на самите тъкани.[6]

Произвеждането на екстрацелуларна течност се регулира от силите на уравнението на Старлинг.[7] Хидростатичното налягане в кръвоносните съдове кара водата да се филтрира в тъканта. Това води до разлика в протеиновата концентрация между кръвната плазма и тъканта. Впоследствие колоидалното или онкотичното налягане на по-високото ниво протеин в плазмата изсмуква обратно вода в кръвоносните съдове от тъканта. Според уравнението на Старлинг, скоростта на изпускането на течността се определя от разликата между двете сили и също от пропускливостта на съдовата стена към вода. Повечети изпускане на вода се случва в капилярите или следкапилярни венули, които имат полупропусклива мембрана, която позволява водата да преминава по-свободно от протеините.

Лечение

[редактиране | редактиране на кода]
Запушването на вените причинява лицев оток по време на сън в легнало положение.
След като тялото е било изправено цял ден, подуването изчезва.

Когато е възможно, лечението включва отстраняване на причината. Лечението може да включва и позициониране на засегнатите чати на тялото, така че да се подобри оттичането. Например, подуването на краката или глезените може да се намали, когато човек легне или седне с подпрени крака на възглавници. Може да се приложи променлива пневмокомпресия, за да се упражни налягане върху тъканта в крайник, което от своя страна кара течностите (кръв и лимфа) да изтекат вън от областта под налягане. При лечението на по-упорити отоци е възможно ръчното източване на лимфата, което обикновено е масажна техника за изпомпване на лимфната течност с подобен механизъм.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Едема – Речник на българския език 2.0 // Архивиран от оригинала на 2020-08-10. Посетен на 2018-09-06.
  2. ↑ Renkin EM. Cellular aspects of transvascular exchange: a 40-year perspective // Microcirculation 1 (3). 1994. DOI:10.3109/10739689409148270. с. 157 – 67.
  3. ↑ Water, water, everywhere. Acute parvovirus B19 infection // Lancet 381 (9868). 2013. DOI:10.1016/S0140-6736(12)61894-7. с. 776.
  4. ↑ Pathogenesis of edema formation in the nephrotic syndrome // Kidney Int. Suppl. 59. 1997. с. S21–7.
  5. ↑ C.Michael Hogan (2008) "Western poison-oak: Toxicodendron diversilobum" Архив на оригинала от 2009-07-21 в Wayback Machine., GlobalTwitcher, ed. Nicklas Strömberg
  6. ↑ Kumar. Pathologic Basis of Disease. 7th. Elsevier Saunders, 1999. ISBN 0-7216-0187-1. с. 122.
  7. ↑ Boron W.F., Boulpaep E.L. (2012.) Medical Physiology: A Cellular and Molecular Approach, 2e. Saunders/Elsevier, Philadelphia, PA.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оток&oldid=12377426“.