Парламентарни избори в България (2009)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпределение на мандатите по район | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Подадени гласове по район | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Парламентарните избори в България през 2009 година са проведени на 5 юли 2009 г. и чрез тях са избрани народни представители за XLI обикновено народно събрание.
Изборно законодателство
[редактиране | редактиране на кода]Според промените в изборното законодателство, направени през 2009 г., кандидатурата на независим народен представител трябва да бъде подкрепена от повече от 10 000 гласоподаватели с постоянно местожителство на територията на избирателния район, от който е кандидатурата.
На 3 април 2009 г. Яне Янев, лидер на политическа партия „Ред, законност и справедливост“ и група независими народни представители внасят предложение за увеличаване на процентния праг за избиране на народни представители в XLI народно събрание, за коалициите на политически партии от 4% на 8%. Това предложение е прието от Народното събрание и е обнародвано – чл. 6, ал. 6 от Закона за избиране на народни представители. По-късно, на 12 май 2009 г., с решение на Конституционния съд се отменя текстът „получилите не по-малко от осем на сто от действителните гласове в страната и чужбина“ в чл. 6, ал. 6 от ЗИНП[1]. И така прагът за избиране на коалиции на политически партии остава същият като прага за избиране на политически партии – 4% от действителните гласове в страната и чужбина.
Смесена избирателна система
[редактиране | редактиране на кода]С промените в ЗИНП през 2009 г., се въвежда смесена избирателна система, при която изборите се провеждат частично по мажоритарна избирателна система, при която печели кандидатът, получил най-голям брой действителни гласове, а друга част от народните представители се избират по пропорционална система, при която мандатите се разпределят между политическите партии и коалициите на политическите партии според разпределението на действителните гласове, които са получили.
България се разделя на 31 едномандатни избирателни района, които, в повечето случаи, съвпадат с територията на областите в страната. Изключение правят столичната област София-град, която е разделена на 3 избирателни района, както и Пловдивската област, разделена на Пловдив-град и Пловдив-област. От общо 240 народни представители (депутати) в Народното събрание на България след промените в ЗИНП от 2009 г. се избират:
- 31 депутати (по 1 от всеки избирателен район) – по мажоритарна система, а
- останалите 209 депутати – по пропорционална система.
Мажоритарен вот
[редактиране | редактиране на кода]Във всеки едномандатен избирателен район (ЕИР) се избира по 1 народен представител по мажоритарна избирателна система. Едно лице може да бъде кандидат за народен представител само в 1 избирателен район, като може да бъде издигнато от инициативен комитет (като независим кандидат) или да бъде подкрепено от политическа партия. За избран се счита кандидатът, получил най-голям брой действителни гласове на територията на съответния избирателен район. В случай че най-голям, но равен брой гласове, имат двама или повече кандидати, се насрочва втори тур на изборите (балотаж).
Пропорционален вот
[редактиране | редактиране на кода]Всички 209 мандата се разпределят между многомандатните избирателни райони (МИР) по метода на Хеър – Ниймайер според броя на населението в съответните МИР.
Всяка партия или коалиция предлага своя кандидатска листа за всеки избирателен район, която не може да надхвърля максималния брой мандати в съответния МИР. Едно и също лице може да бъде включено в кандидатската листа само на 1 партия в не повече от 2 избирателни района. Листата има предварително посочена подредба, като при получаване на мандат(и) от партията в съответния МИР първият мандат се заема от първия посочен кандидат в листата, вторият мандат се заема от втория кандидат и т.н. до изчерпване на мандатите на съответната партия.
Пропорционалните мандати се разпределят първоначално на национално ниво между всички партии и коалиции, които са получили не по-малко от избирателния праг от 4% от действителните гласове. Разпределението става по метода на Хеър – Ниймайер. След това мандатите на всяка партия се разпределят между избирателните райони според получените гласове от партията във всеки МИР. Отново се използва методът на Хеър – Ниймайер. Ако се случи в избирателен район сумата от мандатите на партиите да надхвърля или да е по-малко от броя на мандатите в района, те се преразпределят по методика, одобрена от Централната избирателна комисия.
Ако кандидат е избран от листите на партията едновременно в 2 избирателни района, той трябва да избере в кой от районите да бъде народен представител, като мястото му се заема от следващия кандидат в листата на съответната партия в МИР, където първият се е отказал.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[2]
| |||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
№ | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати |
|||||||||||||
брой | +/− | % | +/− | брой | +/− | ||||||||||||||
1 | Ред, законност и справедливост | 174 582 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
2 | ЛИДЕР | 137 795 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
3 | ГЕРБ | 1 678 641 | — | 39,72 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
4 | Движение за права и свободи | 610 521 | +143 121 | 14,45 | +1,64 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
5 | Атака | 395 733 | +98 885 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | — | ||||||||||
6 | Коалиция за България | 748 147 | -381 049 | 17,70 | −13,25 | 40 | 0 | 40 | −42 | ||||||||||
7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 368 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
8 | НДСВ | 127 470 | −597 844 | 3,02 | -16,86 | 0 | 0 | 0 | −53 | ||||||||||
9 | Коалиция БЗНС[3] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
10 | Българска лява коалиция | 8 762 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 828 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
12 | Зелените | 21 841 | — | 0,52 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 004 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
14 | ВМРО – Българско национално движение[4] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
15 | Другата България | 3 455 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
16 | Обединение на българските патриоти | 2 175 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
18 | Български национален съюз „Нова демокрация“ | 3 813 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
19 | Синята коалиция | 285 662 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
20 | За Родината ДГИ-НЛ | 11 524 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
ОБЩО: | 4 226 195 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Решение № 1 по конституционно дело № 5 от 2009 г. (Обн., ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г.) // Конституционен съд на Република България, 12 май 2009. Посетен на 17 юни 2012.[неработеща препратка]
- ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Портал на изборите в Република България
- Централна Избирателна Комисия за парламентарни избори 2009
- Официален сайт за резултатите от парламентарни избори 2009 – кандидатски листи, избирателна активност, резултати
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Парламентарни избори в България (2009)
- Парламентарни избори в България
|