Последната жена

Последната жена
La Dernière femme L'ultima donna
Режисьори	Марко Ферери
Продуценти	Едмондо Амати
Сценаристи	Марко Ферери Рафаел Аскона Данте Матели
В ролите	Жерар Депардийо Орнела Мути Мишел Пиколи Ренато Салватори Натали Бай
Музика	Филип Сард
Оператор	Лучано Товоли
Филмово студио	Flaminia Produzioni Cinematografiche Les Productions Jacques Roitfeld
Жанр	драма
Премиера	1976 (Франция)
Времетраене	112 минути
Страна	Франция Италия
Език	френски
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Последната жена“ (на френски: La Dernière femme; на италиански: L'ultima donna) е италианско-френски драматичен филм от 1976 година на режисьора Марко Ферери по сценарий, написан от него в съавторство с Рафаел Аскона. Главните роли се изпълняват от Жерар Депардийо и Орнела Мути.

Сюжет

Инженерът Жерар не се разбира със съпругата си и предпочита да води свободен начин на живот. Той има малък син, за когото предпочита да се грижи сам, като не иска да го даде на своята съпруга, която е феминистка. Той се запознава в детската градина с бавачката Валери. Валери се установява в апартамента на Жерар и те се отдават на любов без ограничения. Детето е свидетел на сексуалните развлечения. Валери е недоволна, че Жерар в секса е загрижен само за себе си и не се старае да задоволява и нейните плътски желания. При една жена майчините инстинкти към детето постепенно се събуждат. Тя става предизвикателно студена в леглото и, посочвайки члена на партньора си, казва: „Без него мъжете сте нищо“. Жерар се опитва да търси утеха в секс с други жени, което само влошава ситуацията. Жерар се решава към отчаяно действие. Той се кастрира с електрически нож.

В ролите

Изпълнител	Роля
Жерар Депардийо	Жерар
Орнела Мути	Валери
Мишел Пиколи	Мишел
Ренато Салватори	Рене
Зузу	Габриел
Натали Бай	Момичето с черешите

Външни препратки

• „Последната жена“ в Internet Movie Database
• „Последната жена“ в Allmovie
• „Последната жена“ в Rotten Tomatoes