Направо към съдържанието

Прилепско българско мъжко класно училище

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прилепско българско мъжко класно училище
Сградата на училището
Сградата на училището
Информация
СедалищеПрилеп, Османска империя
Основаване1843 г.
ОснователБългарска екзархия
Закриване1913 г.
Видпрогимназия

Прилепското българско мъжко класно училище „Св. Кирил и Методий“ е българско мъжко класно училище, съществувало в XIX и началото на XX век в македонския български град Прилеп, тогава в Османската империя . Училището е основано в есента на 1843 година и съществува до 1913 година, когато е затворено от новите сръбски власти. Училището се поддържа от Българската екзархия и от Прилепската българска община.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Учителският персонал от Прилепското българско училище в учебната 1892/1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Йордан Попкостадинов, Неделко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров

В 1842 година в черковния двор се поставят основите на българско мъжко общинско училище - първото модерно публично училище в града. Дотогава в града има единствено частни килийни училища, които се задържат до 1870 година. Сградата е довършена в следващата 1843 година. Зданието е голямо, с почти квадратни основи, дълго 28 метра и широко 24 метра, построено над зимник, като представлява двукрила постройка с голям салон в средата и с висока трибуна в единия край. Всяко крило е с по три големи стаи, над салона има втори етаж с четири малки и две големи стаи, като една от тези стаи служи за общинска канцелария на българската община, а другата се нарича читалищна. С отварянето на българското общинско училище, повечето частни български училища в града затварят, като много от учителите в тях отиват да преподават в новото училище, което вече е безплатно и се издържа от българската община в града.[1]

Ученици и учители в Прилепското българско училище в 1898 година.
Панихида за падналите войни в Първата световна война, 1917 г. в двора на училището

След години на силен владишки натиск в общинското училище е допуснато и гръцкото частно училище. Първите преподаватели в „Българското народно училище“ са бившите частни учители Христо (Ристе), Коте, Наумче, поп Костадин Дингович, поп Ангел Смичков.[1][2] В дясното крило на общинското училище се помещава гръцкото училище, посещавано от децата на цинцарите и други. Учителите в това училище се назначават от гръцкия владика, който също плаща за заплатите им. Сред учителите обаче се избират и видни българи, сред които Спиро Тончев, Петър Орлов, Димитър Миладинов, Григор Пърличев, Иван Жинзифов, Кузман Шапкарев и други.[3]

Първият некилиен учител в българското общинско училище е Йордан Хаджиконстантинов Джинот (1858), последван от редица видни български просветни дейци, сред които са Васил Алексиев от Маврово, Никола Ганчев Еничерев и други.[4]

Йордан Хаджиконстантинов Джинот преподава в училището между 1858 и 1860 година и го реформира съществено, като разделя учениците на групи според подготовката им, определя на учениците постоянно място в класната стая, попълва учебната програма, добавяйки към четенето, писането и смятането нови предмети, сред които са „пространен катихизис с богослужение“, „Българска история - зрънца из отечествоведението“, които преподава по записки.[5] От учебната 1859/1860 година (според Шапкарев от август 1861 година) Васил Алексиев Кюрдалов е главен взаимен учител в Прилепското българско училище, където заедно със сърбина Георги Гьока замества Йордан Хаджиконстантинов Джинот.[6] Кюрдалев разделя учениците на горен и долен курс, като в долния се обучават малките деца от трима учители (Иван Попстефанов, С. П. Драндаров и Константин Поменов[7]) по ланкастърския метод, а в горния, наречен от него „класно училище“, се преподават предметите от основните училища с някои религиозни предмети:[8] българска граматика, землеописание, свещена история, числителница. Обучението в този отдел се ръководи от Кюрдалев и Христо Колчаков.[7] Кюрдалев е главен учител пет години и в юни 1865 година е заместен от дупничанина Георги Икономов за учебната 1864/1865 година.[9] Икономов учителства само една учебна година и въпреки че има големи планове за уреждане на училището, заради преждевременната му смърт в 1865 година те не се осъществяват и това води до заместника му Никола Еничерев Ганчев, който пристига в Прилеп в август 1866 година. Помощници на главния учител са Секула Дръндаров и Христо Колчаков, които ръководят взаимното българско училище с 300 деца, а Еничерев ръководи главното класно училище с 60 деца.[10] В периода от 1866 до 1877 година Никола Еничерев, като главен учител в Прилепското българско училище, го развива съществено и създава условия то да прерасне в специализирано за начални учители,[11] като също така заздравява основите му с устав, настоятелство, печат и други.[12] В този период се въвеждат някои нови предмети, сред които турски език, догматично богословие, нравоучение, физика, анатомия и математика, география, а обучението се води по ланкастерската методи и по таблиците на Доброплодни, като по-късно се върпзиемат букварите и читанките на Христо Г. Данов. Опитва се да въведе звучната метода, но учителите трудно я възприемат.[13]

В резултат на борбата за църковна и духовна независимост на българите в Прилепско, по време на Ганчевото управление на училището, на 25 февруари 1868 година Прилеп отхвърля Цариградската патриаршия, а гръцкото училище е изведено от общинската сграда.[11] За пръв път в неговото управление се празнува тържествено празника на Свети Кирили и Методий, в който училището взима дейно участие.[12] Поради големия наплив на ученици сградата се оказва тясна и се отваря нова училищна сграда в махалата Вароша в 1868 година.[14]

След Никола Еничерев Ганчев, за главен учител и вече и директор е условен Йосиф Ковачев в 1874 година, дал съгласието си още на 18 юли. По време на неговото директорство стаите в училището се преграждат така, че всеки учител да разполага със самостоятелна калсна стая. В две стаи се разполагат класивете - по два класа в стая, ръководени от четирима учители: Михаил Ковачев, Никола Ганчев, Петър Орлов и В. Пападопуло, а в други две стаи се помещават горните отделения на основното училище, които са ръководени от Стефан А. Зографов и Григор Алексиев от Прилеп, като в другите две стаи са за учениците звукари, ръководени от Пере Ачев и Коне Устаилиев от Прилеп. По-късно са построени още две стаи в коридора, където се помещават забавачниците и девическото училище, ръководени от Сава Палашева и Захария Манасиева. Училището във Вароша се ръководи от Секула Дръндаров. В звукарското училище Ковачев пръв въвежда успешно звучната метода.[15]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 110.
  2. ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 22.
  3. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 110-111.
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 558.
  5. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 111.
  6. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 136.
  7. ↑ а б Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 60.
  8. ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 59.
  9. ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 144.
  10. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 113.
  11. ↑ а б Енциклопедия на българската върожденска литература. Абагар, 1996. с. 270.
  12. ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 115.
  13. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 114.
  14. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 116.
  15. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 117.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Прилепско_българско_мъжко_класно_училище&oldid=12168661“.