Румяна Узунова
Румяна Узунова | |
българска журналистка и литературен критик | |
Родена | |
---|---|
Починала | 16 септември 1995 г.
|
Учила в | Технически университет – София |
Научна дейност | |
Област | Литературна критика |
Румяна Димитрова Узунова е българска журналистка, писателка и литературен критик.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Румяна Димитрова Узунова е родена на 18 април 1936 г. в Ямбол. Завършва МЕИ в София през 1959 г. Следва задочно българска филология в Софийския държавен университет.[1]
До 1961 г. е проектант в „Енергопроект“ и преподавател в техникума „Киров“ в София. През 1961 – 1963 г. е редактор във вестник „Учителско дело“, откъдето е уволнена по обвинението „поет херметист“. От 1964 г. до 1974 г. е учителка в Техникума по автоматика в София. В периода 1971 – 1974 г. е редактор на вестник „Литературен фронт“, откъдето също е уволнена; спряно е телевизионното ѝ предаване „За и против“. През 1973 г. получава от ДС определението „противник на партийността в литературата“. От 1978 г. работи в „София-прес“.[1]
Узунова емигрира през 1980 г. в Париж. Междувременно в София излиза единствената ѝ книга „Павел Вежинов – критически очерк“, скоро след това иззета от властите. От септември 1981 г. е в бюрото на „Свободна Европа“ в Мюнхен, където работи до смъртта си.[1]
През 1988 и 1989 г. прави около 400 интервюта и репортажи, излъчени по „Свободна Европа“, „Дойче веле“, Би Би Си и „Гласът на Америка“. Завръща се в България по време на екофорума през октомври 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио „Свободна Европа“.
Умира на 16 септември 1995 г. от рак.[1]
Романът ѝ „Убийство в стил рококо“ е писан в България в средата на 70-те години.
Архивът на Румяна Узунова съдържа 393 големи магнетофонни ролки, предоставени на Централния държавен архив от президента д-р Ж. Желев в средата на 90-те години на 20 век.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Павел Вежинов: Литературно-критичен очерк“. София: Български писател, 1980
- „Някога, в ‘89-а (Интервюта и репортажи от архива на журналистката от радио „Свободна Европа“ Румяна Узунова)“. София: Фондация „Д-р Желю Желев“, 2007
- „Убийство в стил рококо“. София: Сиела, 2007
- Преводи
- Аркадий и Борис Стругацки, „Хотелът „При загиналия алпинист“. Криминално-фантастична повест“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1973
- Владимир Дягилев, „Вечното дърво“. София: Профиздат, 1973
- Юрий Трифонов, „Нетърпение (Документална повест за Андрей Желябов)“. София: Партиздат, 1977
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Михаил Неделчев, „Румяна Узунова“, сп. „Демократически преглед“, 2001 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Румяна Узунова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Сборник интервюта на журналистката, изд. Фондация „Д-р Желю Желев“ в сайта omda.bg
- „Някога, в ‘89-а (Интервюта и репортажи от архива на журналистката от радио „Свободна Европа“ Румяна Узунова)“. Фондация „Д-р Желю Желев“, 2007, София
- Гласът на промените Биографична статия в bulgaria1989.wordpress.com – сайт за българската 1989 г.
- Димитър Бочев, „Свободна Европа“ изпраща на риск Румяна Узунова в България“, в. „24 часа“, 23 декември 2015
- Михаил Неделчев, „Звездният миг на Румяна Узунова“, сп. „Жената днес“, септември 2010
|
- Български журналисти
- Български радиоводещи
- Български литературни критици
- Български писателки
- Германски журналисти
- Български преводачи на рускоезична литература
- Български учителки
- Възпитаници на Техническия университет – София
- Носители на орден „За гражданска заслуга“
- Българи в Германия
- Родени в Ямбол
- Починали в Мюнхен
- Починали от рак