Направо към съдържанието

Св. св. Петър и Павел (Мелник)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.

„Св. св. Петър и Павел“
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в Неврокопска епархия
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоМелник
ВероизповеданиеБългарска православна църква – Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоСанданско
Архитектурен стилтрикорабна псевдобазилика
Изграждане1840 г.
Статутнедействащ храм
„Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия

„Св. св. Петър и Павел“ е българска възрожденска църква в град Мелник, България, днес част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Църквата се намира в югозападната част на града, близо до центъра. Обявена е за паметник на културата с национално значение.[1][2][3]

Ктиторският надпис над западния вход

Според ктиторския надпис над западния вход „Св. св. Петър и Павел“ е възстановен в 1840 година при митрополит Дионисий Мелнишки.[4]

Църквата е сред петте храма, които оцеляват при изгарянето на Мелник в 1913 година заедно със „Свети Антоний“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Николай“ и „Света Варвара“.[5]

В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с двускатен покрив, със слабоизразена полукръгла апсида и открит нартекс. На юг е вкопана, поради наклон на терена. Зидарията е от декоративно фигурирани камъни. Покривът е двускатен със скосявания на късите страни. Прозорците са високо на северната стена. Входовете са два – от запад и от юг.[3]

Вътрешността е разделена на три кораба от два реда от по 5 дървени колони.[3] На запад има женска църква с решетъчна преграда и кобилично извит оригинален парапет от времето на изграждането на храма.[2] Други оригинални елементи от вътрешната украса са дъсчените тавани, иконостасът и столовете.[6]

Храмът е частично изписан – в протезиса и апсидата и в аркадата и по холкела на централния кораб.[2][6] Колоните и капителите са с многоцветна декорация. Над централния кораб има изображениие на Христос Вседържител на платно.[2]

Иконостасът има ясна архитектоника, пропорциите му са хармонични. Състои се от пет пояса – цокълни табла, царски икони, лозница, празнични икони и венчилка, като разпятието не е оригинално. Цокълните табла са изписани с вази с лалета, рози и карамфили. Сред иконите има и по-стари от храма – „Христос Вседържител“, „Св. св. Константин и Елена“, „Света Богородица с младенеца“, „Свети Йоан Предтеча“ вероятно са от XVIII век и са надживописани от Андон Зограф в края на XIX век. На Андон Зограф е иконата „Христос Велик Архиерей“ за владишкия трон от 1893 година, както и три стенописни сцени в олтара – Богородица Ширшая небес, Великите отци в апсидата и Свалянето от кръста в протезиса.[6] Владишкият трон е резбован и украсен с живописна украса и надпис от 1893 година. На облегалото му е изписан ликът на мелнишкия митрополит Александър.[7] Амвонът и проскинитарията са изписани от друг мелнишки зограф Лазар Аргиров, а негови ученици в 1886 година изпълняват двата странични проскинитария.[6]

  1. Църква „Св. св. Петър и Павел“ // melnik-bg.eu. Архивиран от оригинала на 2014-11-29. Посетен на 15 ноември 2014.
  2. а б в г Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2777.
  3. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 412.
  4. Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 75. (на гръцки)
  5. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 297. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
  6. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 413.
  7. Черквата „Св. св. Петър и Павел“ в Мелник, архив на оригинала от 12 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140112165422/http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=magazine&art_id=198&rub_id=2&issue_id=35, посетен на 30 ноември 2014