Направо към съдържанието

Синап

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синап
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Brassicales
семейство:Кръстоцветни (Brassicaceae)
триб:Brassiceae
род:Синап (Sinapis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синап в Общомедия
[ редактиране ]

Синапът (Sinapis) е род покритосеменни растения от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae).

Кулинарно приложение

[редактиране | редактиране на кода]

От синапеното семе се добива горчицата. Семената на белия, черния и кафявия синап се добавят в грозденица, крушеница, кисели краставици и други зеленчукови и плодови зимнини и консерви. Обикновено на 10 л течност се поставят една супена лъжица синапови семена.[1]

Полезна информация за българския земеделец

[редактиране | редактиране на кода]

Синапът съдържа отровното вещество синигрин, което действа главно при конете. Като резултат от отравянето се наблюдава възпаление на храносмилателния канал и на белите дробове, както и затруднено дишане. Други отровни за стопанските животни растения са: лютиче, орлова папрат, лупина, елда, див мак, млечка, рицин, къклица.