Стефан Петров (генерал-майор)

Стефан Петров
	Стефан Петров
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1879 – 1909
Род войски	Пехота
Командвания	Шуменска добр. дружина; 2-ри резервен полк
Битки/войни	Сръбско-българска война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	16 юни 1859 г. (стар стил) Шумен, Османска империя
Дата и място на смърт	14 май 1925 г. (65 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Родства	брат на Рачо Петров

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Петров.

Стефан Петров Петров е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на Шуменската доброволческа дружина през Сръбско-българската война (1885), командир на 2^-ри резервен полк (1903) и инспектор на класовете на Военното на Негово Княжеско Височество училище (1909).

Биография

Стефан Петров е роден на 16 юни 1859 г. в Шумен, Османска империя. През 1879 г. постъпва в Софийското военно училище, завършва с 2^-ри випуск и на 30 август 1880 г. е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като командир на Шуменската доброволческа дружина.^[1] На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, през 1889 в чин майор, през 1893 в чин подполковник и на 2 май 1902 г. в чин полковник. През 1903 г. поема командването на 2^-ри резервен полк. През 1909 г. е назначен за инспектор на класовете на Военното на Негово Княжеско Височество училище^[2], като същата година е уволнен от служба. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението.

По време на военната си кариера служи и в Разградска № 22 пеша дружина.

Генерал-майор Стефан Петров умира на 14 май 1925 година. Погребан е в Централните софийски гробища.^[3]

Генерал-майор Стефан Петров е по-големия брат на генерал от пехотата Рачо Петров.^[1]

↑ ^а ^б Венедиков, Й., „История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година“, София, 1985, Издателство на отечествения фронт, с. 59
↑ Пейчев, А., „Българската бойна слава“, София, 1999, Издателство „Балкани“, стр. 103
↑ София помни – карта на Централния гробищен парк на град София, парцел 35

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 76.