Суфизъм

Заглавието на тази статия може да се сбърка със софизъм.

Мавзолей на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран

Суфизмът или тасаууф (на арабски: تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения.^[1]^[2]^[3] Последователите на суфизма се наричат суфии или дервиши.

Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах Теаля“^[4] или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“. Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Аллах Теаля(зикр)^[5] и аскетизма.

Суфизмът възниква и събира последователи сред мюсюлманите в края на 7 век като реакция срещу все по-светския характер на халифата на Умаядите. През следващото хилядолетие суфизмът се разпространява на няколко континента и сред различни култури, развиван първоначално на арабски, а след това и на персийски, турски и други езици.^[6]

Най-ранните известни суфисти са самотни мистици, които привличат последователи със силата на личната си святост. Те обучават учениците си как да станат „приятели на Бога“, а онези, които постигат духовно осъществяване, на свой ред учат други. Постепенно неформалната връзка между учители и ученици се формализира с изграждането на тарики (ордени), които са свързани всеки с различен суфистки светец и могат да бъдат шиитски, сунитски, смесени или необвързани. Обикновено извеждат духовното си родословие от пророка Мохамед чрез неговия братовчед и зет Али ибн Абу Талиб, като най-важното изключение е орденът Накшбандия, който свързва началото си с първия халиф Абу Бакр.^[7]. Орденът Кадир произлиза от Абд ал Кадир Джилани, орденът Рифаи – от Ахмад Рифаи и т.н.^[8] В миналото суфистки ордени като Мевлеви, Накшбенди и Халвенти извършват мисионерска дейност и участват активно в разпространяването на исляма.

Дервиши

Основна статия: Дервиш

По пътя на един дервиш има следните станции, които той трябва да овладее:

Schari'a („ислямски закон“)
Tariqa („мистичния път“)
Haqiqa („истина“)
Ma'rifa („вяра“)

Суфистки учители

Аттар 1142 – 1220 Нишапур, дн. Иран
Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми 1207 – 1273

Европа

Източна Европа

Hüseyin Hilmi Işık (1911 – 2001 г., Турция)
Mustafa Cerić (роден 1952 г., Босна и Херцеговина)
Неджип Фазъл Късакюрек (1904 – 1983 г., Турция)
Said Afandi al-Chirkawi (1937 – 2012 г., Дагестан, Русия)
Саид Нурси (1878 – 1960 г., Турция)

Западна Европа

Abdal Hakim Murad (роден 1960 г., Великобритания)
Frithjof Schuon (1907 – 1998 г., Швейцария)
Llewellyn Vaughan-Lee (роден 1953 г., Великобритания)
Martin Lings (1909 – 2005 г., Великобритания)
Muhammad Imdad Hussain Pirzada (роден 1946 г., Великобритания)

Северна Америка

Hamza Yusuf (роден 1958 г., САЩ)
Hisham Kabbani (роден 1945 г., САЩ)
M. A. Muqtedar Khan (роден 1966 г., САЩ)
Seyyed Hossein Nasr (роден 1933 г., САЩ)
Zaid Shakir (роден 1956 г., САЩ)

Азия

Източна и Централна Азия

Abdul Aleem Siddiqi (1892 – 1954 г., Сингапур)
Muhammad Ma Jian (1906 – 1978 г., Китай)
Syed Muhammad Naquib al-Attas (роден 1931 г., Малайзия)

Южна Азия

Abdul Latif Chowdhury Fultali (1913 – 2008 г., Бангладеш)
Akhtar Raza Khan (роден 1943 г., Индия)
Meher Ali Shah (1859 – 1937 г., Индия)
Qamaruzzaman Azmi (роден 1946 г., Индия)
Shibli Nomani (1857 – 1914 г., Индия)
Tahir-ul-Qadri (роден 1951 г., Пакистан)

Югозападна Азия

Abdallah Bin Bayyah (роден 1935 г., Саудитска Арабия)
Habib Ali al-Jifri (роден 1971 г., Йемен)
Muhammad Alawi al-Maliki (1944 – 2004 г., Саудитска Арабия)

Левант и Африка

Abd al-Hamid Kishk (1933 – 1996 г., Египет)
Abdalqadir as-Sufi (роден 1930 г., Южна Африка)
Gibril Fouad Haddad (роден 1960 г., Ливан)
Muhammad ibn al-Habib (1876 – 1972 г., Мароко)
Muhammad Sayyid Tantawy (1928 – 2010 г., Египет)
Nuh Ha Mim Keller (роден 1954 г., Йордания)
Wahba Zuhayli (роден 1932 г., Сирия)

Суфистки ордени

Ислямски ордени

Ahiyya
Alawiyyah
Azeemia
Aissaoua
Badawiyya (Badawi)
Kunta (Mauren), Baqqa'iyya
Bayramiyya/Bayrami
Bektaschiyya/Bektaschi
Burhaniyya/Burhani
Boutchichiya
Chishtiyya/Chishti
Dandarawiyya
Darqawiyya/Darqawi
Dhahabiyya
Dscha'fariyya
Dscherrahiyya/Dscherrahi
Faruki
Ghamkoliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
Ghamkol Sharif (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
Ghamkoliya Iqbaliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
Ghamkoliya Nooriya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
Haziriyya/Haziri
Haksariyya
Hayatiyya/Hayati
Isma'iliyya
Khalwatiyya/Halveti
Khatmiyya
Kubrawiyya
Maktab Tarighat Oveyssi Shahmaghsoudi
Malamiyya/Malami
Mevleviyya/Mevlevi
Mouridiyya/Muriden
Nadiriyya/Nadiri
Naqschbandiyya/Naqschbandi
Nasiriyya
Nimatullahi
Nur Ashki Jerrahi Sufi Order
Nuraniyya
Nurbakhshiyya/Nurbakhshi
Qadiriyya/Qadiri
Ramazaniyya/Ramazani
Raschidiyya
Rifaiyya/Rifai, Rufaiyya/Rufai
Safawiyya
Salihiyya
Sanussiyya/Senussi
Suhrawardiyya/Suhrawardi
Schadhiliyya
Tidschani/Tidschaniyya
Yaschrutiyya
Yeseviyya/Yesevi-Tariqa

Неислямски ордени

Sufi Movement International
Sufi Order International
Sufism Reoriented
Golden Sufis

Литература

James Fadiman, Robert Frager, Essential Sufism. HarperOne, New York 1999, ISBN 978-0-06-251475-2
Reynold A. Nicholson, Studies in Islamic Mysticism. Cambridge University Press, Cambridge 1979, ISBN 978-0-521-29546-8
Yaşar Nuri Öztürk, The Eye of the Heart. An Introduction to Sufism and the Tariqats of Anatolia and the Balkans
ʿAbd al-Qadir as-Sufi, Was ist Sufismus? Eine Einführung in Geschichte, Wesen und meditative Praxis der islamischen Mystik. O. W. Barth, Bern/München/Wien 1996, ISBN 3-502-65496-4.
Éric Geoffroy, Initiation au soufisme. Fayard, Paris 2004, ISBN 2-213-60903-9.

Източници

↑ Godlas, Alan. Sufism -- Sufis -- Sufi Orders: Sufism's Many Paths // uga.edu. University of Georgia, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
↑ Keller, Nuh Ha Mim. How would you respond to the Claim that Sufism is bid'a? // masud.co.uk. masud.co.uk, 1995. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
↑ Fattani, Zubair. The meaning of Tasawwuf // islamicacademy.org. islamicacademy.org, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)
↑ Zarruq, Ahmed et al. The Principles of Sufism. Amal Press, 2008. (на английски)
↑ Ibn al-ʻArabī, Muhyiddin et al. A Prayer for Spiritual Elevation and Protection. Anqa Publishing, 2007. ISBN 9780953451302. (на английски)
↑ Sells, Michael Anthony. Early Islamic mysticism: Sufi, Qurʼan, Miraj, poetic and theological writings. Paulist Press, 1996. ISBN 9780809136193. p. 1. (на английски)
↑ Kabbani, Muhammad Hisham. Classical Islam and the Naqshbandi Sufi Tradition. Islamic Supreme Council of America, 2004. ISBN 1930409230. p. 557. (на английски)
↑ Смоули, Ричард; Кини, Джей. Скритата мъдрост. Пътеводител в западните духовни традиции. Кибеа, 2009, с. 274

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Суфизъм

Alan Godlas, Sufism’s Many Paths
Yahya M. Michot: Islamic Spirituality Архив на оригинала от 2010-05-27 в Wayback Machine.; Hartford Seminary
Seyyed Hossein Nasr, Mystical philosophy in Islam, in: Routledge Encyclopedia of Philosophy
M. Vaziri, Bibliographie: Islamische Philosophie und Mystizismus Microsoft Word-Dokument
Nimet Seker, Jüdische und islamische Mystik: Auf dem Sufi-Pfad in jüdischem Gewand Архив на оригинала от 2010-08-05 в Wayback Machine.
International Association of Sufism Архив на оригинала от 2019-09-20 в Wayback Machine.
Sufi Live

[Godlas-1] Godlas, Alan. Sufism -- Sufis -- Sufi Orders: Sufism's Many Paths // uga.edu. University of Georgia, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)

[2] Keller, Nuh Ha Mim. How would you respond to the Claim that Sufism is bid'a? // masud.co.uk. masud.co.uk, 1995. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)

[3] Fattani, Zubair. The meaning of Tasawwuf // islamicacademy.org. islamicacademy.org, 2011. Посетен на 6 октомври 2011. (на английски)

[4] Zarruq, Ahmed et al. The Principles of Sufism. Amal Press, 2008. (на английски)

[5] Ibn al-ʻArabī, Muhyiddin et al. A Prayer for Spiritual Elevation and Protection. Anqa Publishing, 2007. ISBN 9780953451302. (на английски)

[6] Sells, Michael Anthony. Early Islamic mysticism: Sufi, Qurʼan, Miraj, poetic and theological writings. Paulist Press, 1996. ISBN 9780809136193. p. 1. (на английски)

[SupremeCouncil-7] Kabbani, Muhammad Hisham. Classical Islam and the Naqshbandi Sufi Tradition. Islamic Supreme Council of America, 2004. ISBN 1930409230. p. 557. (на английски)

[8] Смоули, Ричард; Кини, Джей. Скритата мъдрост. Пътеводител в западните духовни традиции. Кибеа, 2009, с. 274

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]